Лира Литературно-рекламна Агенция
Людмила ЕЛЕНКОВА, Радио Хеликон
Веднага ме спечели Владимир Сотиров с изречението „няма пряка връзка между богатството на човека и неговото оцеляване”. Това по повод едни накиснати в проливен дъжд палатки…
Нека започнем отначало. Наръчникът „На планина с деца” има смешна корица, но съвсем сериозно съдържание. Дядо Владо поема из гори, реки, пещери и чукари, по безобидни извънградски пътеки с четиримата си внуци от мига, в който всеки от тях прохожда. И така 15 години, от 2003-а до 2018-а.
В разказ за хубави туристически преходи, без да залага на екстремните ситуации, нито на наивните приключения, без да изземва функциите на психолог, педиатър, планински водач и въобще специалист, авторът стига до ценни изводи. Планината формира характер, изгражда дисциплина, създава непосредствен допир с растенията и животните и ако научим от малки децата да прекарват повече време в дивия свят, ще видим, че после може да разчитаме на тях, вместо да ги глезим. Не е нужно да ги носим, щом могат да ходят сами, да реагираме с паника на някоя драскотина или повей на вятъра. Защото спестяваме ли им трудностите на природата, те няма да усетят нейната красота, да разберат, че има условия, при които всички са равни.
Книгата включва насоки за техническа безопасност – дрехи, обувки, раници, спални чували, минава през рецепти за хранене и начини на готвене на открито, препоръчва около 40 конкретни маршрута и завършва с карти от дневника на дядо Владо, рисувани на място.
Тя е във формат малко по-голям от джоб, само че е добре човек да я изгълта от кора до кора, преди да се наложи да я прелиства сред планините. Там ръцете ще му трябват, заради децата. А сърцето – най-вече!
