Лира Литературно-рекламна Агенция
Символът на Копенхаген е открит на 23 август 1913 г.
Най-тъжната приказка – това е вдъхновението да се издигне на брега. Създадена от Едвард Ериксен, тя всъщност имала за цел да изобрази една балерина. Елен Прайс играела точно русалката в първия мюзикъл по приказката на големия Андерсен. И сякаш историята, създадена от писателя, се повторила. Карл Якобсен, синът на основателя на компанията „Карлсберг” се влюбил в красивата балерина. Като видял, че тя не отвръща на чувствата му, решил да я впечатли по необичаен начин. И поръчал скулптура, която да я изобразява.
Самата Елен, без да знае за замисъла, дори се съгласила да позира на ваятеля. Стреснало я обаче изискването му да е гола, а също и факта, че статуята е по нечия поръчка. Но и така художникът и скулптор успял в най-важното – да създаде творение нежно и беззащитно, точно като в историята на Андерсен.
Така на 23 август 1913 г. – 77 лета след написването на самата приказка, Малката русалка на Андерсен „оживяла” на датския бряг. Разбира се, никой не предполагал, че ще се превърне в символ на датската столица. На няколко пъти става атака на хулигани, чупена и дори обезглавявана, тя продължава да събужда най-нежни чувства в онези, които поглеждат към нея със силата на сърцето.
Интересно, но с годините именно от Копенхаген тръгва модата да се създават паметници на приказни и изобщо, литературни герои. Може би защото именно в изкуството, в литературата забравяме онова, което ни разделя. И се пренасяме в онзи идеален свят, за който мечтае и сам Андерсен.
А иначе малката бронзова русалка е символ на беззащитност – тя е висока само 125 см. Принадлежи ѝ и един любопитен рекорд – за най-сниманата гола жена в света. Макар че всъщност, ако се върнем към оригинала, към приказката на вълшебния Андерсен, именно в голотата на русалката прозира нежността на душата ѝ. Може би преоткриваме точно това свое качество, когато погледнем към онази копенхагенска скала – да сме нежни, да сме просто себе си.
