Лира Литературно-рекламна Агенция
Николай ФЕНЕРСКИ
Текстовете от типа „не правете така“ едва ли постигат голям успех. Съмнявам се и в ефективността на съветите, примерно, „пет начина да откажем цигарите“. Всичко в крайна сметка опира до личния избор и смелост. Няма друго. И се дразня на хората, които мрънкат. И не става дума за нискообразовани и първосигнални люде. Говоря за земляни със средностатистическо IQ, което е около 100. Те сами са си избрали нещо, после мрънкат на всеослушание и заявяват колко са ощетени и излъгани. Те сами са взели решение да инсталират телевизор в детската стая. Те сами избират да купят на детето смартфон. Никой не ги кара насила да задоволяват прищевките му. Проблемът тръгва от там, че липсва култура относно технологичната опасност. Ще има такава, но след половин век може би. Сега е 0. „Какво толкова, някаква игра“, махват с ръка и плащат таблета. Има и друг модел родители: „ако не му купя, ще му се подиграват съучениците, ще се почувства непълноценен и унизен, ще го тормозят“. И така нататък, оправданията са досадни.
Който е играл на компютъра цяла нощ в младежките си години знае много добре какво е усещането за зависимост и пристрастеност. Първата run and jump игра, която видях, се казваше „Пандемониум“ и вървеше на компютрите преди около двайсет години. Графиката тогава ни се струваше реалистична, нищо, че днес изглежда дървено на картинките. Нямаше режим в мрежа. Играехме сами и по цели нощи. Човечето тичаше, скачаше, преодоляваше препятствия, печелеше някакви „магии“, с които после поразяваше препятствията и така от ниво в ниво. Около месец отнемаше на човек да я превърти. После, разбира се, става безинтересна. Демоните си бяха взели своето и те изплюваха. Чувстваш се като парцал, като в абстинентна криза, празно и тъпо ти е. Те са настроени да крадат време. Името на играта в превод е „всички демони“ и мисля, че приляга съвсем точно на всяка една електронна игра. Пасва абсолютно към всеки един крадец на време. И като говоря за „демони“, имам предвид съвсем конкретни „поднебесни духове на злобата“, безплътни същества, чиято задача е да разсейват човека от неговото главно предназначение.
Когато майката купува таблета и смартфона на детето си, тя всъщност отправя покана на тези невидими сили да се настанят в техния уютен дом. Нищо по-малко. Писмено съгласие с личен подпис. После идват проблемите. Родителите не могат да проумеят откъде се взимат тези съвсем видими резултати. Агресия, много безпричинна агресия, стигаща дори до физическо насилие от страна на детето спрямо неговите близки. Разсеяност, липса на внимание, загуба на памет, ниско ниво на самоконтрол, потиснатост и депресия. Звучи ли ви познато? А детето е само на 7, 8, 9 или 13 години. По-късно в пубертета става още по-страшно. Захлопва се една врата, която родителите сякаш нямат шанс да отворят. Има провеждани медицински изследвания върху деца, страдащи от вируса на дигиталното слабоумие. Симптомите и показателите наподобяват ранен стадий на деменция или черепно-мозъчна травма. И само ако осъзнаете колко голяма е опасността, ще можете да вземете мерки.
А душата и мозъкът на детето трябва да бъдат пазени, съхранявани, поддържани, развивани, хранени с подходяща храна. Живеем в страшни времена, когато врагът е невидим, скрит, замаскиран, а пораженията от него ще дадат плодове в бъдеще. Във властта на родителя е да не позволи достъп до дигитални устройства. Шокова терапия. На първия ден ще пореве и ще се потръшка, но всеки нормален човек може да изтърпи такова мрънкане. Ще му стане скучно? Ще го натиснете с книготерапия. Роалд Дал например е създал десетки детски творби, които са с големи букви и се четат бързо, увличат, тоест, перфектни са като за начало. Роалд Дал е детският Джон Гришам, да речем. Лесно е да го препоръчам, но като знам в колко домове на състоятелни и умни хора с високи заплати няма дори един рафт с книги, си оставам скептичен. Личен избор и смелост, да го повторя, за да не остане нищо неясно. Ако искате да излекувате детето си. А ако не искате, не мрънкайте. И не се учудвайте. То просто ще попадне насред трети епизод на „Игра на тронове“. Толкова много демони на едно място още никой не беше изобразявал. Увеличават се гадините.
