Владимир Набоков: „До Бога достигат самотните пътешественици“

01.05.2019 Автори

Посрещаме май с полъх от гения на Набоков

Точно през април отбелязахме неговата 120-годишнина – и това ни напомни за времето, когато се пишеше голяма литература, и за читателите ѝ, които я ценят във всеки миг, без специални поводи и празненства по протокол.

Предлаган четири пъти за Нобелова награда, обвиняван в порнография и плагиатство, творчеството на Владимир Набоков до ден днешен бурно се обсъжда, критикува, екранизира и най-важно – чете се и се препрочита.

Като „най-самотният и най-високомерният от всички писатели, оформили се в чужбина”- така той характеризира себе си. И споделя: ”Аз съм американски писател, роден в Русия, получих образование в Англия, там изучавах френска литература, след което за 15 години се преселих в Германия. Моята глава разговаря на английски, моето сърце – на руски, моето ухо – на френски”. Изгнаничеството на Набоков не свършва с това. През 1937 г. той бяга от хитлеристка Германия в Париж, а през 1940 г., няколко седмици преди френската столица да падне в ръцете на нацистите, с последния пътнически кораб заминава за Ню Йорк заедно с жена си и своя син. През 1959 г. писателят се завръща в Европа и се заселва в Монтрьо, Швейцария, където твори до края на живота си. Остроумен и мъдър, смешен и точен, понякога циничен и зъл, по юношески романтичен – Набоков е винаги различен, но и уникален. Всичко, което е написал и казал в книгите си, в интервютата, в личната си кореспонденция е толкова ярко, че на човек му се иска постоянно да го цитира.

Руският сайт ReadRate е събрал десет емблематични цитата на Владимир Набоков. Кой знае, може би тяхната мъдрост ще провокира мнозина да се запознаят с творчеството на едно литературно явление от световен мащаб.

“Забележителна човешка особеност: може да не знаеш, че постъпваш добре, но не може да не знаеш, че постъпваш лошо.”
“На света няма нито един човек, говорещ на моя език; или по-кратко: нито един говорещ човек; или още по-кратко: нито един човек.”
“Най-добрата реакция на неприятелската критика – да се усмихнеш и да забравиш.”
“Изобилното щастие на първата любов е неповторимо.”
“Паметта възкресява всичко, освен ароматите и затова нищо така пълно не връща миналото, както стар аромат, свързан с него”.
“Многоточие – това са следите на излезлите на пръсти думи”.
“Животът е пролука слаба светлина между две идеално черни вечности.”
“До Бога достигат не туристите с водач, а самотните пътешественици.”
“Животът е голям сюрприз. Възможно е смъртта да се окаже още по-голям.”
“Книгите, които обичате, трябва да четете с трепет и задъхвайки се от възторг.