Лира Литературно-рекламна Агенция
Събитията преди точно век са удивителни и оставят дирята си до днес
Всяка година литературният свят фокусира своето внимание върху една-две по-значими годишнини. Обикновено това са рождени дни на писатели, оставили своя отпечатък в съзнанието на милиони читатели, или пък годишнини от публикуването на творби, превърнали се в задължителна класика.
През 2019 г. обаче се навършва точно век от толкова много значими литературни събития, че човек започва да се чуди каква ли е била тази орис на 1919-а, че да ни остави чак толкова богато наследство, което да помним и днес. Други от събитията, случили се преди век, на пръв поглед нямат общо с конкретна творба, но са част от съдбата на писатели и поети, които и днес вълнуват и будят любопитство.
Книги
✓ Херман Хесе издава романа „Демиан. Историята за младостта на Емил Синклер”, новелата „Клайн и Вагнер”, както и сборник с приказки.
✓ Излиза от печат сборникът разкази и новели „В наказателната колония” на Франц Кафка, публикуван на български език за първи път почти век по-късно.
✓ „Луна и грош” на Уилям Съмърсет Моъм е отпечатана за първи път. В книгата се разказва за богатия лондонски брокер Чарлс Стрикланд, зарязал всичко в името на рисуването. Въпреки че е вдъхновена от живота на Пол Гоген, книгата е самостоятелен шедьовър за силата на изкуството.
✓ През 1919 г. излиза вторият от седемте романа, формиращи „По следите на изгубеното време” на Марсел Пруст – „Запленен от момичетата в цвят”. Преди век той публикува и своеобразните си упражнения по стил под заглавието „Аферата Льомоан”.
✓ Преди век излиза едва втората книга на Вирджиния Улф „Нощ и ден”. Макар и да се колебае между викторианската и модерната литература, тя дава заявки за таланта, който ще разцъфти от неспокойния дух на англичанката.
✓ В продължение на три години Едгар Райс Бъроуз публикува разкази за момче, отгледано от маймуна в африканската джунгла. През 1919 г. те са обединени в книга за Тарзан, който и до днес е сред любимите литературни и филмови герои на малки и големи.
✓ В първия ден на 1919 г. се ражда писателят самотник Джеръм Дейвид Селинджър, който остава най-известен със „Спасителят в ръжта”. Той няма нова публикувана книга след 1965 г., а последното му интервю е през 1980 г. Живее в усамотение, а след смъртта му през 2010 г. литературният свят продължава да очаква шедьоври, разкрити от наследниците му.
✓ На 15 юли преди 100 години се ражда Айрис Мърдок, ирландско-британска авторка на 26 романа и философ. Освен книгите ѝ, и друга линия свързва Мърдок с България. Първата ѝ голяма любов е британският офицер Франк Томпсън, който е разстрелян в Искърското дефиле по време на Втората световна война и на него е кръстено възникналото около едноименната гара село Томпсън.
✓ На 31 юли 1919 г. се ражда италианският химик Примо Леви, който следва призванието си и е сред най-превежданите италиански писатели. По думите на Нобеловата лауреатка Тони Морисън, „триумфът на човешката личност и ценност над патологията на човешката разрушителност сияе навсякъде из произведенията на Леви“.
✓ На 22 октомври 1919 г. в Персия се ражда английската Нобеловата лауреатка за литература Дорис Лесинг. Тя е ключова фигура за марксистките, антиколониални, антиапартейдни и феминистски движения. Заради яростта, с която критикува, ѝ е забранено да посещава голяма част от африканските държави.
✓ През 1919 г. е учредена най-старата награда за литература във Великобритания – James Tait Black Memorial Prize. Призът се връчва за литература, писана на английски език, и първоначално се присъжда в две категории – художествена и биографична проза. Първите носители преди век са Хю Уолпоул с „Потайният град” (художествена проза) и Хенри Фестинг Джоунс с биографията на Самюел Бътлър. Почти век по-късно, през 2012 г., наградата се сдобива и трета категория – за пиеса, а първият ѝ носител е Тим Прайс с „Радикализацията на Брадли Манинг”.
✓ През 1919 г. Нобел за литература печели швейцарският поет Карл Спителер (на снимката по-горе), който умира 5 години по-късно. Приживе твори и под псевдонима Карл Феликс Тандем, а най-голямата литературна награда му е връчена за считаната му за шедьовър епична поема „Олимпийска пролет“. През същата година Нобеловата награда за мир е връчена на американския президент Томас Удроу Уилсън, а за физика – на Йоханес Щарк за откритието на оптичния ефект на Доплер в катодни лъчи и разцепването на спектралните линии в електрическо поле, наречено по-късно Ефект на Щарк.
Други събития
✓ През март 1919 г. известният в България с поезията си Е. Е. Къмингс излага две свои картини в Ню Йорк като част от изложба на независими артисти. Всъщност той е авангарден американски поет, художник, есеист и драматург от първата половина на 20 век, автор на над 900 публикувани стихотворения, два романа, множество рисунки и скици.
✓ През април 1919 г. Владимир Набоков напуска Русия, за да избегне последиците от Болшевишката революция. Набоков учи в Кеймбридж, а в последствие се присъединява към семейството си в Берлин. Там се жени за рускинята Вера, но тъй като произходът й е еврейски, през 1937 г. са принудени да избягат в Париж, а през 1940 г. – в САЩ. Първата му работа отвъд океана е като експерт по пеперуди в нюйоркския природоисторически музей. В САЩ през 1955 г. издава и най-известната си творба „Лолита”.
✓ На 17 ноември 1919 г. в Париж отваря врати първата книжарница „Шекспир и Ко” (показваме ви я най-горе). Създадена е от американката Силвия Бийч, а през 20-те години на 20. век тя е средище на писатели като Езра Паунд, Ърнест Хемингуей, Форд Мадокс Форд, Джеймс Джойс и др. През 1941 г. книжарницата затваря заради немската окупация на Париж, а 10 години по-късно е отворена на настоящото си място от американеца Джордж Уитман.
✓ През 1919 г. в Петербург отваря врати един от символите на града – сградата Сингер, известна и като Дом на книгата (вижте я на заглавната страница на сайта). Строена в началото на 20. век като руски офис на производителя на шевни машини Сингер, след Болшевишката революция невероятното архитектурно творение е иззето от държавата и превърнато в най-голямата книжарница в града. Домът на книгата остава отворен дори по време на част от обсадата на Ленинград, но след войната до 1948 г. е ремонтиран. Сградата е затворена за реконструкция от 2004 до 2006 г. и днес продължава да е дом на огромна книжарница, на легендарното кафене Сингер и на различни фирми.
