Начало / Автори / Херман Хесе – на живота може да се гледа само с доброта

Херман Хесе – на живота може да се гледа само с доброта

Трудното му битие ражда гениални книги

27_maulbronn_detail_hermann_hesse_dsc_0152_mod_foto-ssg-julia-haseloff.crop1194x800

Бъдещият писател се ражда в семейство на мисионери – денят е 2 юли 1877 г. Родителите му дълго време са работили като мисионери за вярата в Индия, което намира по-късно място по един превратен начин и в творчеството на Херман Хесе. Иначе вярата – така, както я схващат те, скоро става чужда на момчето, което дори прави опит за самоубийство, когато е на 15. Следва тотално отчуждение от тях… докато накрая то не тръгва по пътя си.

Книгите пък се оказват важни за него още в юношеска възраст – тогава Херман Хесе чиракува в теологична книжарница. Тя се оказва най-краткият път към написаното от Гьоте, Лесинг, Шилер. Чете все повече, като същевременно опитва и да пише. А първите му публикации са от времето, когато е на 21.

Продължава да работи в книжарници, а на 27 се жени. Разрив в семейството пък го провокира да предприеме пътуване до Шри Ланка и Индия. Идва войната – Първата световна, и Хесе се записва доброволец, тъй като здравословните му проблеми не позволяват да е на фронта. Следва редица от нещастия в семейството и срещи, които се помнят цял живот – с Ромен Ролан, с Юнг. След войната страда от редица психични проблеми, бракът му се разпада и той заживява в Монтаньола. Точно там създава едни от най-известните си произведения. Заедно с това открива още един свой талант – рисуването.

Забранен в Германия през 30-те, Херман Хесе се изолира от политическите конфликти и Втората световна война сякаш не съществува за него. През 1946 г. получава и Нобелова награда. Продължава да пише – и така, докато си отива от света ни на 85.

А за нас остава тази богата съкровищница от книги – „Сидхарта“, „Степния вълк“, Игра на стъклени перли“ и още много други

hese

Ето мъничко от философията на големия писател
  • Буден наричам човека, който с разум и съзнание, познава себе си самия, своите най-интимни, безсъзнателни сили, подтици, слабости и умее да се съобразява с тях.
  • Вие, учените, сте високомерни, всякога смятате нас, другите, за по-глупави. И без каквато и да била наука човек може да бъде много мъдър.
  • Не съществува реалност, различна от тази, която е в нас.
  • Под щастие разбирам обективната самоцелност на битието извън времето, вечната музика на света, онова, което наричат „хармония на сферите“ или „усмивката на боговете“.
  • Учех от ябълкови дървета, от дъжд и слънце, реки и гори, пчели и бръмбари, от Пан и танцуващия бог от съкровищата на дядо. Владеех цялата приказна мъдрост на детството.
  • Цветя и плодове, дъбове и маймуни, коне и кокошки, калай и желязо, злато и въглища, всичко това съществува просто защото и най-малкото нещо във вселената носи в себе си собствена воля, свой закон.
Портрет на писателя от Краси Проданов
Снимки от fahrenheitmagazine.com и kloster-maulbronn.de

Прочетете още

6190505

Хъкълбери Фин на 140: „Най-жалкото нещо на тоя свят е тълпата“

Героят до днес е сред най-известните „Приключенията на Хъкълбери Фин“ излиза за първи път на …

Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
Filter by Categories
"Четящият човек"
Автори
Без категория
България
Други
Интервюта
Класации
Класации "Ню Йорк Таймс"
Класации "Хеликон"
Колонката на...
Критика
Любопитно
Нови книги
Откъси
Ревюта
Свят
Събития
Читатели
Читателски дневник

Повече...