Лира Литературно-рекламна Агенция
Трудното му битие ражда гениални книги
Бъдещият писател се ражда в семейство на мисионери – денят е 2 юли 1877 г. Родителите му дълго време са работили като мисионери за вярата в Индия, което намира по-късно място по един превратен начин и в творчеството на Херман Хесе. Иначе вярата – така, както я схващат те, скоро става чужда на момчето, което дори прави опит за самоубийство, когато е на 15. Следва тотално отчуждение от тях… докато накрая то не тръгва по пътя си.
Книгите пък се оказват важни за него още в юношеска възраст – тогава Херман Хесе чиракува в теологична книжарница. Тя се оказва най-краткият път към написаното от Гьоте, Лесинг, Шилер. Чете все повече, като същевременно опитва и да пише. А първите му публикации са от времето, когато е на 21.
Продължава да работи в книжарници, а на 27 се жени. Разрив в семейството пък го провокира да предприеме пътуване до Шри Ланка и Индия. Идва войната – Първата световна, и Хесе се записва доброволец, тъй като здравословните му проблеми не позволяват да е на фронта. Следва редица от нещастия в семейството и срещи, които се помнят цял живот – с Ромен Ролан, с Юнг. След войната страда от редица психични проблеми, бракът му се разпада и той заживява в Монтаньола. Точно там създава едни от най-известните си произведения. Заедно с това открива още един свой талант – рисуването.
Забранен в Германия през 30-те, Херман Хесе се изолира от политическите конфликти и Втората световна война сякаш не съществува за него. През 1946 г. получава и Нобелова награда. Продължава да пише – и така, докато си отива от света ни на 85.
А за нас остава тази богата съкровищница от книги – „Сидхарта“, „Степния вълк“, „Игра на стъклени перли“ и още много други
Ето мъничко от философията на големия писател
- Буден наричам човека, който с разум и съзнание, познава себе си самия, своите най-интимни, безсъзнателни сили, подтици, слабости и умее да се съобразява с тях.
- Вие, учените, сте високомерни, всякога смятате нас, другите, за по-глупави. И без каквато и да била наука човек може да бъде много мъдър.
- Не съществува реалност, различна от тази, която е в нас.
- Под щастие разбирам обективната самоцелност на битието извън времето, вечната музика на света, онова, което наричат „хармония на сферите“ или „усмивката на боговете“.
- Учех от ябълкови дървета, от дъжд и слънце, реки и гори, пчели и бръмбари, от Пан и танцуващия бог от съкровищата на дядо. Владеех цялата приказна мъдрост на детството.
- Цветя и плодове, дъбове и маймуни, коне и кокошки, калай и желязо, злато и въглища, всичко това съществува просто защото и най-малкото нещо във вселената носи в себе си собствена воля, свой закон.
