Това е статистика на заглавията, които системата на „Хеликон“ отчете в края на 2018 г. като най-продавани от 28 книжарници, в 21 града на България. При едно по-внимателно вглеждане в подредбата им, маркираме някои любопитни тенденции:
Светът може и да е оцелял, защото се е смял, българската литература ще пребъде, докато може да се присмива. Стилът тръгва от високата пародия в романите на Алек Попов − „Сестри Палавееви по пътя на новия свят“ и Милен Русков („Възвишение“, „Чамкория“), минава през чистата сатира (Михаил Вешим − „Оксиморон“), за да стигне до градския хумор в сборниците на Никола Крумов. („Дневник от панелните блокове“, „Междупанелни войни“, „Малка каменна топка“). В случая цели три, което го прави авторът с най-много продавани книги, и ни кара да отбележим, че в българския ТОП 30 отделни имена разполагат с твърди почитатели и те следят всяко ново заглавие на своя любимец. Освен Русков, това са Недялко Славов с „Пиафе“ и „Камбаната“, Георги Господинов с„Физика на тъгата“ и „Всичките наши тела“, Георги Божинов, макар да не е между живите, с „Черешови води. Разкази и пътеписи“ и „Калуня-каля“, Захари Карабашлиев с „Хавра“ и „18% сиво“, Венета Райкова с „Триумфът на кучките“ и „Скандал“.
Социалните мрежи и телевизионните формати направиха разпознаваеми в литературата Мария Лалева, Венета Райкова, Иво Сиромахов и Константин Трендафилов, като първият от изброените тук автори буквално изплува благодарение на хиляди споделяния във фейсбук, докато интересът към последния скочи рязко след участието му в популярно риалити и два музикални клипа. Доказателство, че книгите се вписват в цялостната медийна среда у нас, и служат като средство за забавление и възпитание по приятен начин.
Не всичко е лайфстайл обаче, повечето текстове изграждат повествования чрез образи, които са повод за национална гордост, търсят българската идентичност или преживяване на историческо чувство за общност. Така се наложиха романите на Емил Димитров „Кан Тервел – кошмарът на Халифата“ и Неда Антонова „Първият след Бога – любовта и смъртта на Васил Левски“. Редом с тях вървят книги, които надхвърлят обществените и географски рамки, при тях водеща е емоционалността („Балканска рапсодия“ на Мария Касимова-Моасе, „Аз още броя дните“ на Георги Бърдаров и „Бабо, разкажи ми спомен“ на Ивинела Самуилова).
Ето и цялата класация в цифри.
1. Живот в скалите 2642
2. Всичките наши тела. Свръхкратки истории 1693
3. Бабо, разкажи ми спомен 1310
4. Чамкория 1207
5. Малка каменна топка 1100
6. Скандал 1086
7. Затворисърце 1084
8. Възвишение 956
9. Дневник от панелните блокове 944
10. Хавра 850
11. Междупанелни войни 695
12. Кан Тервел – кошмарът на Халифата 663
13. Сестри Палавееви по пътя към новия свят 641
14. Оксиморон – Нечовешки роман 559
15. Живот в скалите/ твърда корица 557
16. Черешови води. Разкази и пътеписи 534
17. Смисълът. Енциклопедия на бъдещето 516
18. Аз още броя дните 462
19. Балканска рапсодия 461
20. Повече от любов 433
21. 18% сиво 423
22. Физика на тъгата 385
23. Власт 379
24. Първият след Бога – любовта и смъртта на Васил Левски 372
25. Камбаната 366
26. Калуня-каля/ луксозно издание 365
27. Пиафе 328
28. Триумфът на кучките 324
29. Скарлет + Иво = ВНЛ 309
30. 1 кило риалити 302
Класацията коментира: Людмила Еленкова