Лира Литературно-рекламна Агенция
По повод Деня на независимостта, книжарят Борислав Курдов от „Хеликон-Търговище“ покани на чаша кафе една родолюбива българка и писател на исторически романи – Неда Антонова. Едва ли има по-подходящ човек от нея, с когото да говорим на тема патриотизъм и национална гордост. 
– Г-жо Антонова, как Вие преосмисляте акта на независимостта на България?
– Независимостта като понятие най-напред, особено касаещо цял народ, е изключително важно. А като събитие – още повече. И винаги ми е било много приятно да споделям – с читатели и в разговори – обстоятелствата, при които е възникнала нашата национална независимост на 22 септември. Тогава България е била най-силната държава на Балканския полуостров – макар излязла скоро от робството тя е имала най-силната армия. Грамотността сред народа е била най-висок процент. Отделно икономика, в това число и военната икономика са били много добре развити. И при всичките недостатъци и знайни, и незнайни, на цар Фердинанд ние сме длъжни да кажем за него добри думи именно по този повод. Независима България, освен всичко друго се е усетила и годна да воюва за присъединяването на Македония – новоосвободеният е искал да бъде освободител. Това е един върховен момент и именно в този момент цар и народ са били единни. Само тогава.
– Вие имате и роман на тази тема.
– Да, тази тема е залегнала в романа „Ангелът” и е като продължение на „Съединение”, на единствената успешна в историята на Третото българско царство война, която ние сме водили не само сами, без чужда помощ, но и сме победили. Това е Сръбско-Българската война. За нея са писали световните вестници: На Балканите е капитана срещу генерала. Тогава главнокомандващият е бил на 28 г., а началник-щаба Рачо Петров – на 24 г. Тези млади хора, народът им е повярвал, те са ги повели и са завършили войната с победа. Толкова рядко се случва.
– Да се върнем в наши дни. В днешното забързано време, когато казваме, че светът е глобално село, може ли човек всъщност да бъде независим?
– Не само може, ами е и длъжен. Това е част от инстинкта за самосъхранение. Защото ние сме обкръжени от много обстоятелства, хора, предизвикателства, изкушения, съблазни и душата се изморява да се лута и да се хвърля от едно предизвикателство към друго. Трябва човек да има някаква вътрешна бариера, някаква защитна броня, ако искате дори социална маска, за да може да съхрани все пак известна независимост. А тази независимост според мен би трябвало да се осланя, да се гради върху класическите принципи за добро и зло, за нормално и извратено, една независимост, която да пренесе най-човешкото, най-високите добродетели постигнати от човечеството от съществуването му до наши дни. И именно това вътрешно усещане за независимост е изключително трудно постижимо, пак поради това, че изкушенията са много. Но аз мисля, че разумният човек ще успее да съхрани това чувство на собствено съществуване, независимо от онова, какво му се налага от медии, от обществена среда, от политика, от актуалния момент.
– В Търговище за съжаление си нямаме изложения на книги. Къде човек може да намери за себе си духовна храна?
– Не бих казала същото, дори бих оспорила Вашето мнение. Защото имаме една великолепна „алея на книгата“, с която аз съм много горда и щастлива – това е книжарница „Хеликон”. Там човек отива и намира всичко, което му трябва, дори онова, което не знае, че търси. Но той, разгръщайки книгите и заглавията, разбира, че са му нужни или просто любопитни, и би ги прочел. Не усещам липсата на големи изложения на книги в нашия град, защото имам къде да отида.
Освен това, за да стигна до „Хеликон” аз минавам край двата театъра, край библиотеката, край други малки, но мъждукащи културни места, в които денонощно, целогодишно и ежедневно съставят нашата „алея“ на книгата. А освен това всеки писател си има една такава – моята е на етажерката зад гърба ми, където са наредени любимите ми писатели, а в момента една голяма част от нея е заета от Паисиадата на българския изследовател акад. Иван Радев.
– Кога да очакваме Ваша нова книга, г-жо Антонова?
– В края на месеца, поне засега така гласи нашата уговорка с издателя Румен Леонидов. Ще бъде преиздадена втора част от трилогията „Памет”. Първата част „Войната свърши в четвъртък” излезе през февруари. Сега предстои „Не умирай вместо мен”, а третата част, за която вече стана дума – „Ангелът”, ще се появи следващата пролет.
Снимка: Търговище ТВ
