Лира Литературно-рекламна Агенция
Елица Матеева
Писателят Владо Даверов стана на 70! Как лети времето и как ДНЕС скоро ще се превърне в утрото на спомена! Владо Даверов си остана „възторжен и див“ в перото, макар днес сивотата на мълчанието да ни стопява. Ако никога не си чел „Вчера“, но си гледал филма на Иван Андонов „Вчера“(1988) и все още изпадаш в приятна меланхолия като чуеш от някое радио „Клетва“ на „Щурците“, то вероятно знаеш кой е написал и следния стих „Вчера любовта беше толкова лесна игра, а днес търся място, където да се разкарам. О, аз вярвам във вчера!“. Една сълза забравена на ръба на утрото знае, че Бийтълсите са нашето влюбено вчера преди повече от 50 години.
Колко пъти сме чакали на опашка за билети – за „Вчера“? И как всички бяхме влюбени в онзи луд Иван (Христо Шопов)? Тогава в българското кино актьорите Христо Шопов, Георги Стайков, Петър Попйорданов бяха новите секс символи – носеха усещането за лицето на промяната. А изразите на другаря Баръмов (Никола Рударов) и директорът Цончев (Георги Русев): „Сега ще видите кон боб яде ли!“ и „На петдесет и осъм години съм и нямам нито един кариес!“, станаха нарицателни за същността на всяка система, в която най-добрите приятели се превръщат в качествени предатели. Правилата на системата са все още живи.
„Вчера“ е роман за любовта, за бунта на младостта, за компромисите и първите стъпки в предателството. Вчерашната лъжа е днешната истина, тя е прозата на деня.
В един пансион, обитаван от деца на хора с високо положение в обществото ни, от 60-те години на миналия век, учениците имат своите житейски изпитания. Учат немски, но едва ли го разбират правилно, защото самото учене е лишено от светлината, от просветлението. Иван, Джеки, Дана, Марина, Ростислав са младежи, но сякаш отдавна са разбрали, че системата убива. Дните се редуват, Верка си тръгва идва Дана, после Дана си тръгва, но Иван винаги остава. Или не, може би и той си тръгва, но опитът му да бъде себе си е неуспешен, защото бягството от пансиона не решава голямата задача: а сега, накъде?
Прекрасна е идеята да се преиздаде по повод юбилея на писателя Владо Даверов „Вчера“. Но романът този път е различен, защото върху страниците оживяват в богат снимков материал героите от филма на Иван Андонов. Вероятно ако днес един гимназист започне да чете този български роман, ще му е странна логиката на нещата, но при всички случаи ще е разбрал в пълнота, че любовта е като растение – нужни са грижи. Когато любовта избяга е тъжно, ала така придобиваме мъдростта на живота.
Във „Вчера“ всеки ден си прилича, но притежава и нюанси. Хората измерват времето чрез редуването на дните в седмицата. Романът започва с понеделник и завършва с неделя – почивният ден на събитията. Неделя е ден за сглобяване на пъзела, в който „цялата тази история“ ще бъде забравена завинаги. Вчера живяхме така. А днес? Би било добре, ако вчера, днес и утре сме като Холдън Колфийлд, който чувства, диша и обича с пълното си съзнание. Холдън знае, че най-тленното е любвта, без която не можем.
