Лира Литературно-рекламна Агенция
28 август е рождената дата на две големи литературни имена за България и Германия − Йохан Волфганг фон Гьоте и Дора Габе. Гьоте се ражда през 1749 г. във Франкфурт на Майн и е сред основните фигури на немската литература и европейския неокласицизъм и романтизъм в края на 18 век и началото на 19 век. Автор на „Фауст“ и „Теория на цветовете“, той вдъхновява Чарлз Дарвин със своите антропологични изследвания и интереса си към еволюцията. Влиянието на Гьоте се разпростира в цяла Европа и през следващото столетие произведенията му оказват значително въздействие върху музиката, драматургията и поезията на континента.
Нашата сънародничка няма световната слава на именития си астрален близнак, но пък със сигурност е спечелила любовта на поколения българи с изящните си стихове за възрастни и деца. Родена през 1888 г. в село Харманлък, днес Дъбовик, Добричка област, тя е автор и на множество пътеписи, разкази, есеистична проза, импресии, отзиви за театрални статии по въпроси на чуждестранната и българската литература, спомени за поети и писатели.
В деня на старата Богородица да почетем светлата им памет и светлото им дело с малко слова от извора!
ЙОХАН ВОЛФГАНГ ФОН ГЬОТЕ:
Всеки чува това, което разбира.
Мнозина проявяват гордост за това, което знаят, а към което не знаят – високомерие.
Съвети може да даваш единствено за работа, в която сам смяташ да вземеш участие.
Всеки ден трябва да послушаш поне една песен, да погледнеш хубава картина и да прочетеш поне едно мъдро изречение.
Човек вижда толкова, колкото знае.
Не е достатъчно само да се сдобиеш със знания, трябва да им намериш и приложение.
Можеш да научиш само това, което обичаш.
Свикнали сме хората да се подиграват на това, което не разбират.
Само в другите хора човек може да види себе си.
Животът е най-прекрасното нещо, което е измислила природата.
Противниците вярват, че ще ни оборят, като повтарят своето мнение и не обръщат внимание на нашето.
Какво е любовта – да прощаваш на някого повече, отколкото заслужава.
Любовта за един миг може да ти даде това, което с труд не винаги можеш да постигнеш за цял живот.
Нищо не разкрива така добре характера на човека като това, на което се смее.
Глупаците са най-неприятните крадци – те крадат едновременно и времето, и настроението ни.
Когато двама се карат, виновен е по-умният.
Никой никога не се е загубил по прав път.
Няма положение, което да не би могло да се облагороди с усилие или търпение.
Колко много се заблуждават хората, когато си мислят, че това, което са научили, са го и разбрали.
Щастлив е, който работи с радост и се радва на извършеното.
Владетел, който не събира около себе си всички даровити и достойни хора, е пълководец без армия.
„Разделяй и владей“ е мъдро правило, но „Обединявай и направлявай“ е по-добро.
ДОРА ГАБЕ:
МРАВКА
Една мравка с тънко кръстче
в уста носи житно зрънце.
То е нейна съдба тежка,
по-голяма от човешка.
Ах, не стъпяйте дечица
връз таз мъничка душица!
ЕКСКУРЗИЯ
Дайте ми чорапи,
дайте ми обуща —
колко е добричка
мама, че ме пуща!
Палтото на рамо,
хляба във торбичка —
оле, тази мама
колко е добричка!
Шаро, ти се връщай,
дириш си белята,
само хора ходят
горе в планината!
Оле, закъснявам,
тръгнали са всички!
Сбогом, татко, мамо,
много сте добрички!
БАБА
Мама казва, че и баба
била някога мъничка,
че и тя не е можала
да се облече самичка,
че отзад ù плели плитка,
роклята ù била малка
и отивала да учи
със тетрадка и писалка!
Оле — колко ми е смешно!
Тази баба, толкоз стара,
дето с очилата гледа
и мърмори, и се кара —
с къса рокля и с тетрадка!
Бабо мила, бабо сладка!
ЩЪРБУЛАТКА
В моята устичка
предно зъбче няма,
паднало самичко,
като спахме с мама.
Дирим под юргана —
де се запиляло?
Грабна черна врана
зъбчето ми бяло.
И сега съм вече
щърба-щърбулатка,
а пък мама рече:
„Пак си много сладка!“
ШАРО
— Шаро, тъй не бива,
тъй не ти прилича
и такова куче
никой не обича.
Гледаш да ми грабнеш
хляба от ръцете
крадешката, хитро,
без да се усетя!
Слушай, срамота е,
ще те види мама!
Никой не се храни
на света с измама.
