Лира Литературно-рекламна Агенция
Франческа Запия има диплома по компютърни науки и математика, обича научна фантастика, смята чушките за отвратителни и силно вярва, че стегозавърът е най-добрият вид динозавър. Когато не пишe, чете, играе видео игри и най-вече рисува. В България е позната с втория си тийн роман, „Елайза и нейните чудовища”.
Книгите ѝ носят същата лекота, с която авторката разказва за себе си. Но въздействат и на тийнейджъри, борещи се с разстройствата на собствения си ум, докато преживяват иначе обичайните проблеми в семейство, училище и първа любов. Затова наричат Франческа „новия Джон Грийн”.
Как протича творческият процес при теб?
Представи си, че строиш макет с Лего, като разполагаш само с част от инструкциите и си затворен в малка стая със зло куче. В зависимост от деня, кучето е или моето въображение, или безпокойството ми, но при всяко положение макетът ще се окаже разбит на парчета поне веднъж и ще се наложи да го строя наново от остатъците. Май звучи ужасно, но всъщност може да е забавно – обичам всичко, от първоначалното планиране на историята до откриването на нови и по-добри начини да съчетая и трансформирам парчетата, които са останали, след като мозъкът ми създаде пълен хаос. Половината ми писане е структурирано (планове, профили на героите), а другата е хаос (“знаеш ли какво ще бъде готино? Гигантски чук, който унищожава кошмари”). Винаги си прекарвам добре.
Какви неща проучваш?
И за “Made You Up”, и за “Елайза и нейните чудовища”, трябваше да търся в достоверни източници информация за параноята, шозифренията и тревожността. По принцип първата ми работа е да намеря хора, опитни в това, което проучвам. После преравям академични източници, онлайн форуми или официални сайтове. Проучвала съм всичко, от създаването на календарите до цвета на затворническите униформи в щата Индиана.
Вземаш ли си почивка между писането на различни книги?
Ха – ха, вероятно трябва, но не винаги го правя. Или когато почивам, не е за толкова дълго време, колкото би трябвало. Винаги работя върху нещо, независимо дали действително пиша или просто си мисля за него, докато се разхождам. Редки са моментите, когато не мисля за една или друга книга. Но работя по въпроса с почивката:)
Да очакваме ли скоро нова книга от теб?
Надявам се скоро да обявя каква ще бъде тя.
Какво ще посъветваш тийнейджърите, които искат да станат писатели?
Пишете за онова, което ви вълнува и за онова, което искате да четете. Това ме стимулираше в трудните моменти, когато не бях сигурна как да навържа сюжета или се чудех как ще издържа до края. Писането е трудно и самотно занимание, и отнема дълго време, така че трябва да обичаш онова, което създаваш. И трябва да си позволиш да го обичаш – да игнорираш малкия гласец, който ти казва, че не си достатъчно добър или че историята ти е боклук и просто да си позволиш да се наслаждаваш на онова, което правиш, с всичките му недостатъци. Позволи си да се вълнуваш.
В биографията си споменаваш, че любимият ти жанр е научната фантастика. Кои са любимците ти?
Малко е странно, защото мисля че този интерес всъщност дойде от анимето и мангата. Сякаш те по-гъвкаво играят с жанровете. За „Code Geass”, „Fullmetal Alchemist” и „Покемон”- вечният ми любимец от детството, се сещам веднага, за разлика от някоя книга, която съм прочела. Чудесен графичен роман е „Saga” от Браян К. Вон и Фиона Стейпълс.
Тийнейджърската литература е пълна с талантливи автори! Сред тях кого предпочиташ?
Наистина е пълна! По отношение на тийнейджърските автори, някои от любимите ми се Лейни Тейлър, направо ме заболява главата, като си помисля колко красиви и изразителни са нейните истории и Рейнбоу Роуъл, която определено ме спечели с „Фенка”. Обичам още Марике Нейкамп, Фонда Лий, Сона Чарапотра и Даниел Клейтън, и Анджи Томас. Извън жанра, винаги ще съм задължена на Дж. К. Роулинг, че ме научи как да пиша чрез „Хари Потър”, Стивън Кинг, защото ми показа, че можеш да включиш почти всичко в книга, стига да го представиш както трябва и Робин Маккинли, защото написа любимата ми книга на всички времена, „The Hero and the Crown”.
Превод: Ася Михайлова, „Хеликон – Славейков“
източник: pageafterpage.org
