„Домашни духчета“ от Дубравка Угрешич – опасно близко и твърде мило

09.08.2018 Критика, Читатели

Домашните духчета виреят във всяка точка на света от незапомнени времена, подсеща ни романът за деца на хърватската писателка Дубравка Угрешич.

Тя стана популярна у нас с книгите „Музеят на безусловната капитулация“ и „Министерство на болката“, с опита си да бъде миротворец във военно време, с нелеката съдба на емигрант и с любопитния факт, че майка й е бургазлийка. Човек, прескачал реално толкова граници, преминавал в речта си на измамно близки езици, умее да вижда отвътре, особено през ключалката на всяко парченце земя, което припознаваме за свой дом.

Затова искрено ни зарадва българския превод на изданието с „духчетата“, Угрешич го е писала преди 30 г., вероятно усещайки, накъде духа вятъра в Югославия – към хаос и разпад. Когато нещата се изплъзват и не зависят от волята, а човек губи почва под краката си, конкретно земята, на която е расъл, винаги има едно ирационално обяснение, нека е детинско, така двойно повече го съхранява. Нарича се въображаем приятел, в случая – домашно духче.

Книгата „Домашни духчета“ започва с образователна част, в нея авторката черпи от славянския фолклор и бесните митични създания, за които хората вярвали, че закрилят дома. В съвременния си вариант духчета вилнеят из кажи-речи всяка пететажна кооперация. Даже не се налага да ги търсим. Те създават личния ни хаос, замитат някъде боклука, повреждат или ни затриват вещите.

Дали пък не са пъргави детски ръчички онези домашни духчета, дето… пъхат чорапи във фурната, слепят с маса лак ролките в косата, дебнат като кръвожаден индианец зад фотьойла, гъделичкат се докато разсипят всичко на пода. Неее! Домашните духчета по-скоро приличат на навиците на мнозина възрастни, с които те са свикнали да оправдават своята разсеяност, лакомия, паника и… неизбежно остаряване.

Смешно ни е да прочетем, че всяко духче си има име и понеже е на сходния по звучене хърватски език, му се хилим като на познат приятел от село… например „пантофар“. Вече може да разказваме вицове за духчето в бутилката с оцет (че и в по-скъпа бутилка), за едно, намърдало се в коша с прането, за друго – между пантите на скърцащите врати, да кръстим някак духчетата, които се вмъкват в компютрите, прегъват страниците на книгите, замерят се с пяна за бръснене. За целта са оставени две огромни празни страници в края с надпис: „МЯСТО ЗА ТВОИТЕ ДОМАШНИ ДУХЧЕТА“.

Но напълно сериозно възприемаме факта, че хубавите картинки към текста на хърватката, са дело на сръбския илюстратор Душан Петричич. Двамата са посветили книгата на потомците си, пръснати в още по-далечни къщи от измислената тук. Може би за да ги съберат заедно в бивша Югославия, каквато помнят – разделена не от митична напаст и човешка проклетия, а сплотена в братска обич, във времена, когато всеки преспокойно влизаше в обувките на другия…