Лира Литературно-рекламна Агенция
Авторът е мерило за качествено писане
След седмица ще стане на 60 – често обаче реагира спонтанно като дете, с емоцията на първооткривател. При това отдавна се е доказал в собствената си страна. Нещо повече, Барт Муярт е сред най-награждаваните детски писатели на нашето време. Популярност категорично му донесе и Мемориалната награда на името на Астрид Линдгрен, която той получи през 2019 г. „Наричам Астрид третата ми баба“, усмихва се при срещата ни в София в рамките на Софийския международен литературен фестивал за деца и младежи. И добавя: „Бях щастлив по време на церемонията, но хората не знаеха, че вътре в себе си плача.”
2019-а всъщност е годината, когато от света ни си отиват и двамата му родители. Често ги споменава, докато си говорим. Например това как баща му бил много против това Барт да стане писател… Искал за него практична професия. Барт не го послушал и на практика през цялата си кариера имал едно наум за това как гледа на него собственият му родител. Когато умира, синът прочиства личните вещи на баща си – и се натъква на няколко дебели папки, пълни с изрезки и коментари от медиите за писателя. Оказва се, че татко му е бил най-големият негов почитател!
Семейството всъщност е онова, което прави писателя толкова богат на сюжети, на идеи… Барт Муярт има още шестима братя – представяте си що за детство е било неговото… Небогатото семейство печели благословията на кралската фамилия. Според традицията в Белгия, когато родители се сдобият със седем деца, а последното, седмото, е момче, негов кръстник става самият крал. Така че Барт се оказал със знатна привилегия. Тогавашният монарх Бодуен изпраща на фамилията и сувенирен подарък. „Цял живот се чудя защо майка ми е получила от краля нещо такова, чаша за кафе и лъжичка от бяло злато. Това е най-нелепото нещо, което може да получи майка на седем деца”, усмихва се днес Барт Муярт. После обаче добавя и друго: „Вече като голям човек имах привилегията да се срещна с кралицата в ролята си на писател. Тя смяташе четенето за много важно и ми възложи задача да съставя списък от книги, който да препоръчва лично.“ Барт Муярт изпълнява ангажимента си към Фабиола де Мора и Арагон, както е името на кралицата.
Барт Муярт изгражда перфектно напрежение в книгите си, знае добре и преводачката му на български Анета Данчева-Манолова
Случките от необикновеното си детство писателят включва в книга, наречена „Братя“. От нея ухае на нещо незабравимо, приключенията често са само загатнати, а въображението на читателя довършва историите. Това всъщност е характерно за стила на Барт Муярт. Самият той поставя условие на издателите си в различните страни да не категоризират книгите възрастово. Предпочита всяка творба да намира читателите си сама. И дава пример – в Италия едно от заглавията му се предлага като за възрастни, но в Корея е за деца… По същия начин въздейства една от новите му книги, „С голи ръце“. Завидна е психологическата дълбочина в не особено голямото четиво. Писателят създава перфектна атмосфера на напрежение и тревога, като така на повърхността излизат и емоциите на героите му. А те са две деца, които изпадат в неприятност навръх Нова година. Сърчицата им туптят объркано и усещат само едно… че нищо вече няма да е същото! Книгата е обявена за шедьовър с излизането си. Остава обаче въпросът за кого е по-подходяща – за малките читатели или за техните родители.
Но писателят умее да слага точката и оптимистично. Доказателство за това е „Всички днес се казват Сори“, още една негова книга, излязла и у нас наскоро. По страниците Бианка запълва дупките в себе си и е идеална илюстрация на самотата, която чувстват съвременните деца. „Не се подлъгвайте – репликира ме обаче Муярт, – имах представяне в Хърватия, четене в салон. През цялото време публиката от тийнейджъри дремеше и се разсейваше, никакъв интерес! Но когато свършихме, едно от децата дойде при мен и смело заяви: „Искам да съм като Вас!” Не се подлъгвайте, че децата нямат интерес. Те ви преценяват дори когато не изглежда така.”
„Пиша за себе си – казва още Барт Муярт. – Най-важното е да създам историята по своите критерии.” Затова и перспективите в неговите книги са различни, особено пък в „Братя“. Там гледните точки са седем, колкото деца са били у дома. Макар че усещането в крайна сметка е за „един брат със седем глави“, както го описва и писателят. Показва и снимка от онези времена. „Родителите ми мечтаели за момче и момиче, две деца. Накрая се озовали със седем синове.“ Питам го какво ли щеше да е, ако все пак беше имал единствено една сестра, но Барт Муярт отново потъва в спомените. „Ще стана на 60, явно е дошъл моментът да се захвана с мемоари”, усмихва се без следа от горчивина той.
Но и така на няколко пъти в светлите му очи проблясва сълза. Овладява я, разказва и отговаря на въпросите. В родната си страна отдавна е мерило за качество. Само наградите му надхвърлят 15. А също така превежда детски книги – от немски, английски, френски… Изявява се и като артист, прави всъщност перфектна демонстрация на това какво е Белгия още в началото на срещата ни. Дава гласа си и на аудиокниги.
Барт Муярт всъщност е призван да бъде писател… От мига, в който неговите родители му дали име на белгийски литературен герой. А той така живее и до днес – чрез книгите
