Това съобщават на 15 май от в. „Ню Йорк Таймс“.
Използвайки нови дигитални технологии, изследователи на дневника на Ане Франк попаднали на скритите страници. Новината е обявена от музея „Къщата на Ане Франк“ (Anne Frank House), както и други две датски културни институции.
„Понякога си представям как някой идва при мен и иска да го информирам за сексуалните въпроси“, пише Ане на датски. „Как бих го направила?“, опитва се сама да отговори, като се обръща към въображаем слушател с възвишен тон. Използва фрази като „ритмични движения“, за да опише секса, а с „вътрешния медикамент“ реферира контрацептивите.
Засяга също темите за менструацията със „знак, че съм узряла“ и проституцията с „В Париж имат специални домове за това“.
Питър де Бруин, главен изследовател от Института по история на Нидерландия и участник в изследването, казва, че страниците не са толкова интересни заради сексуалното съдържание, тъй като Франк коментира подобни теми и в други части на дневника си, на места дори по-описателно, а защото показват първите ѝ опити да пише в по-литературен тон.
„Започва с въображаем човек, на когото разказва за секса и така създава литературна среда, в която да може да пише по тема, с която явно не се чувства толкова спокойна“.
Двете наскоро открити страници са написани на 28 септември 1942 г. в първия дневник на Ане Франк. Тогава тя е 13-годишна. По време на криенето си, Ане пише два варианта на дневника. Първият е воден в няколко последователни тетрадки, от 13-ия ѝ рожден ден на 12 юни 1942 г. до 1 август 1944 г. и е предназначен да се чете само от нея.
Де Бруин казва още, че Франк може да е скрила страниците и като форма на саморедакция, докато е оформяла втората, публичната ѝ версия.
Изследователите са попаднали на страниците, докато правели регулярната проверка на състоянието на дневниците. Те се пазят строго и на всеки 10 години търпят проверка за състоянието си.
„Можете да го сравните например с това да откриете, че нещо е нарисувано под картина на Рембранд“, казва да Силва. „Защото това, което се крие отдолу, може да ви помогне да разберете по-добре как е работил авторът“.
Автор Нина Сигал
Превод Кристина Цонева, по материали от „Ню Йорк Таймс“