Лира Литературно-рекламна Агенция
Любими са книгите от местни автори, а Хари Потър дели популярност с Ане Франк
- バカの壁 (Бака но кабе, букв. „Стената на глупака“) от Йоуроу Такеши (4,393 млн. копия, продадени в Япония)
Издадена през 2003 г. и превърнала се в една от най-емблематичните книги за отминалата Хейсей ера, в основата ѝ стоят твърдения на автора като: „Това хората да се разбират помежду си е фундаментално невъзможно. Хората приемат за глупаци събеседници, които не ги разбират.“. Тъкмо това е въпросната „стена на глупака“ – за която Йоуроу твърди, че „съществува, при когото и да било“.
- 五体不満足 (Готай фумандзоку; заглавието е игра на думи и символи – изразът „в перфектно здраве”, „без здравни проблеми” е пресъздаден с обратно значение; английското заглавие е No One’s Perfect (Никой не е перфектен), автор Ототаке Хиротада (4,793 млн.), 1998 г.
Авторът е роден с тетра-амелия синдрома, т.е. без нито един крайник. След написването на книгата се занимава със спортна журналистика и преподавателска дейност.
Тази автобиографична книга е изненадващо несантиментална въпреки нелеката съдба на създателя си – това си проличава още от началото, когато малкият Ото радостно съобщава на родителите си, че се е записал в клуба по баскетбол… Проследява се борбата на младия герой да бъде приет от обществото като „един от нас“ и да му бъде дадена възможността да живее без бариери.
- „Старецът и морето“ от Ърнест Хемингуей (4,823 млн.)
Сред най-известните произведения на Хемингуей, тази повест е превеждана и преиздавана многократно и в Япония (два пъти само през последните няколко години – през 2013-а и след това през 2014 г.).
- „Хари Потър и философският камък“ от Дж. К. Роулинг (5,100 млн.)
Позната на децата по цял свят, историята за Хари Потър е популярна и в Япония. Поред на издаване от „Философският камък“ към „Даровете на смъртта“, книгите заемат позиции номер 7, 11, 18, 24, 40, 56, 70 в класацията на най-четени книги в Япония на всички времена.
- 道をひらく (Мичи о хираку, букв. „Отваряне на път“, на англ. „Пътят“) от Мацушита Коуносуке (5,200 млн.), 1968 г.
Авторът е създателят на гиганта Панасоник. Книгата всъщност представлява колекция от негови есета, публикувани в списание „PHP“, като е издадена през 1968 г. Въпреки че оттогава е минал половин век, тя все още попада в почти всички ежегодни ТОП 10 класации за най-купувани бизнес четива.
- 永遠の０ (Ейен но дзеро, букв. „Вечната нула“) от Хякута Наоки (5,460 млн.), 2006 г.
Разказ за изключително способен пилот на Рейсен („Боен изтребител Нула“), който обаче често бива наричан страхливец от колегите си, защото въпреки всичките мисии, на които е бил, не е загинал. Макар да твърди, че не желае да се жертва, той все пак умира като камикадзе.
Авторът е с десни убеждения, а описанието на камикадзе като нормални хора с чувства и емоции провокира някои критици да нарекат книгата възхвалителна.
- „Дневникът на Ане Франк“ (6 млн.)
Издаден след смъртта на самата Ане Франк, нейният дневник е сред най-добре познатите четива в света – Япония не прави изключение.
- 人間失格 (Нинген шиккаку, букв. „Дисквалифициран от това да бъдеш човек“, на англ. “No Longer Human”) от Дазай Осаму (6,574 млн.), 1948 г.
Произведението има автобиографичен характер, като разказът е от първо лице, но от името на измисления герой Ооба Йоузоу, който описва живота си от детството до двайсетте си години. Той постоянно се крие зад маската на весел човек, но всъщност изпитва силно отчуждение от междуличностните отношения, като стига дори до опит за двойно самоубийството, при което оцелява.
Авторът се самоубива скоро след като написва книгата.
- こころ (Кокоро, букв. „Сърце“) от Нацуме Соусеки (7,010 млн.), 1914 г.
В Япония Нацуме Соусеки често се приема за най-великият модерен японски писател. Живял в турбулентната Мейджи епоха, в която Япония се отваря и вестернизира, в своята книга „Кокоро“ Соусеки описва тъкмо промените, които обхващат всички сфери на живота…
- 窓ぎわのトットちゃん (Мадогива но Тотто-чан, букв. Тотто на прозореца/Малката Тотто на прозореца; „чан“ обикн. се използва като умалително название за малки момичета, откъдето идва и английският превод “Totto-chan: The Little Girl at the Window”; любопитно е, че оригиналното заглавие може да не се разглежда буквално, а като идиом, при което значението би било „Провалилата се Тотто-чан“) от Куроянаги Тецуко (8 млн.), 1981 г.
Автобиографична история, в която действието се развива в годините на Втората световна война. Авторката разказва как след като е изключена от началното училище, което посещава, защото не внимава в час и гледа през прозореца, майка ѝ я праща в Томое Гакуен. Там атмосферата е далеч по-свободна и Тотто създава много приятелства, включително с чужденци (на които тогава се е гледало крайно негативно), но към края на войната училището е бомбардирано и никога не бива възстановено.
Авторката е актриса и автор, участва в дейността на WWF и UNESCO.
