Лира Литературно-рекламна Агенция
През 1995 г., когато започвах следването си във ВТУ със специалност „Славянска филология“, хич и не подозирах къде ще прилагам по-късно знанията си, добити там. Водеше ме единствено любовта ми към литературата и езиците. Има хора, които лесно учат чужди езици и аз съм един от тях. Класът ни от около двайсетина студенти беше разделен на две, полска и словашка група. Като словашката беше за първа година и се паднах точно в нея. Такава ми беше съдбата, не исках да я оспорвам и да се местя при „поляците“. Предстоеше ми да изучавам литературата и езика на един народ, с който не бях имал никакъв досег. И първото ни отиване в Братислава в началото на 96 за мен беше като откриване на друга цивилизация. Заради дебюта на специалността ни бяха пратили от Словакия една доста строга лекторка, с която учехме езика интензивно по пет часа на ден. Тя беше бивша начална учителка и ни държеше изкъсо досущ като третокласници. Честно да ви кажа, дотогава не бях виждал подобно отношение дори от старшините в казармата. През зимата се случваше да закъснея за часовете. И се оправдавам типично по нашенски – ами автобусът закъсня. Не! Не закъснява автобусът, казва госпожа Неовеска. Закъсняваш ти! И имаше право.
Благодарение на нейните казармени методи проговорихме езика за три месеца. Не съм спрял да комуникирам на него и до този момент с удоволствие. Днес словаците ме питат дали съм словак, когато се срещнем в България, а в Словакия дори не ме питат, имат ме за един от тях. Осъзнавам къде са несъвършенствата ми, но това е добро ниво – да осъзнавам. Благодарен съм ѝ на тази моя учителка. Разбрах нейния свят. Друг е въпросът, че повечето от техния свят не могат да проумеят балканската лежерност. Съпоставителен анализ на манталитетите ще направя някой друг път.
Словашката култура винаги е била леко в сянката на чешката. Нали Чапек, Хашек и Кундера са чехи, не словаци. Те са световните имена, а словаците някак си са хартисали за регионално четене, подобно на българските писатели, знам, че говоря относително, но все пак световната слава е нещо неоспоримо и до него не са успели все още да се докопат нито българи, нито словаци – обективно или не, поради разни твърде конюнктурни причини и така нататък. Обичам чешката литературна и филмова школа – то е едно и също. Милош Форман беше голям, защото е чел книги. И смея да твърдя, че между чешката и словашката култура всъщност разликата е доста условна и незабележима. Те в действителност са един народ с една обща култура. И доста от големите имена, известни по света като чешки творци, имат словашки корени и произход.
Моята алма матер наистина е за мен като родна майка в света на знанието. Така възприемам ВТУ, поддържам връзка с доста от преподавателите си и се радвам, че съм имал достатъчно добра интуиция да реша да уча точно тази филология на точно това място. Годините бяха смутни, хаотични, но качеството на образованието беше на световно ниво и не се повлия от външните фактори. Минахме през школата на Анчо Калоянов, Тодор Моллов, Радослав Радев, Ценка Иванова, Кирил Кабакчиев. Подковаха ни и ни пуснаха в обръщение по широкия свят.
Днес през лятото говоря само словашки (и чешки) език. Понякога се случва дори да сънувам на словашки. Добре, че словаците и чехите обичат нашето море. Повече от хърватското или гръцкото дори. А след сезона се губя из световете на различни словашки писатели, опитвам се да ги превеждам. Всеки преводач само се опитва да превежда. Да превеждаш, значи да се опитваш да пресъздадеш целия свят на един автор на своя език. И това ще си остане винаги само опит. Всичко, което може да се каже на един език, може да се преведе и на друг – знам тази сентенция, но се съмнявам в нея. Има и непреводимости. И тогава преводачът се превръща в сътворец на автора. Очаквайте новите заглавия след няколко месеца.
