Лира Литературно-рекламна Агенция
Сайтът ElectricLit представя правилата на авторката си Ерин Барнет за даване на книги на заем, които вярваме, че са полезни за всеки от нас, който притежава солидна библиотека и няма против да я споделя. Те са базирани на проучване, включващо мнението на библиотекари, които са безспорните експерти при предоставянето на четива. Всъщност дават ли книги назаем библиотекарите от личните си колекции?
„Рядко го правя по няколко причини. Първо, забравям на кого какво съм дала. Второ, не мога да определя срок за връщане и то се проточва с месеци. Ако пък дам краен срок, човекът срещу мен се отказва, защото не може да се ангажира, че ще го спази. Трето, хората губят неща, в това число книги.“, споделя Ерика Смит. Колегата й Клер Скот от Сиатъл пък казва: „Обичам да давам книги назаем, това е едно от любимите ми неща. Има само няколко заглавия, които никога не давам, но обикновено, когато ги видя някъде да се продават, купувам допълнителни копия, за да ги споделя все пак. Няма по-голяма радост за мен от това да чуя, че някой е харесал книга, която аз съм му дала. Не знам колко книги съм загубила по този начин, но усещането от споделеното четиво е по-силно“.
„Работейки като библиотекар, съм заобиколен от хора със същата професия и всъщност не ми се налага да им давам книги назаем. Всъщност самият аз взимам книги от библиотеката, все по-малко купувам и съответно все по-малко давам назаем“, твърди Брайън Флота, а колегата му Джеймс Ашър споделя: „Давам всичко на всеки, на когото вярвам, че ще ми върне книгата. Не бих го направил, само ако книгата ми трябва или ако не вярвам на човека, който я иска“.
„Личните ми правила са сходни на тези в библиотеката – ако книгата е повредена до степен, че не може да се ползва, то тя трябва да се замени. Ако нещо е разлято върху книгата, трябва да се направи опит да се изчисти и очаквам това да ми се каже, защото знам, че не е било нарочно“, споделя Ерика Смит. „Аз самият си водя бележки в книгите, някои са лепени и поправяни, така че нещо допълнително не би ме смутило. Не така стои въпросът с чисто новите книги, обаче. Освен това имам очакване книгата да ми бъде върната до 4-6 месеца, защото повечето ми приятели са заети хора, за тях срок като в обществена библиотека не е уместен“, твърди Брайън Флота. „Записвам на кого е книгата и на кого е дадена, както и срока за връщане, на гърба на предната корица. Но като цяло дамам назаем само на хора, които знам, че ще ми върнат книгите. И дори и да забравят, да се забавят, знам, че ще видят написаното“ – това е правилото на Джеймс Ашър. А за Тайлър Улф „Има толкова много книги по света, че дори и да изгубя някоя, ще си я възстановя, ако ми е важно да я препрочета“.
Ерика Смит разказва за работата си: „Връщали са ми книги с мухъл, а три пъти, които ясно помня – с живи хлебарки в тях. Намирала съм петна от шоколад и напитки, книгите са миришели силно на бензин или на пълни догоре памперси. Нехудожествената литература се връща с подчертавания и бележки, фотографските албуми – с изрязани снимки, историческите – с расистки обиди. Веднъж един читател се опита да върне няколко книги, подгизнали от вода, твърдейки, че така сме му ги дали 3 седмици по-рано“.
„Хората пазят повече книги, взети от някого, когото познават. Когато обаче дойдат в библиотеката, това задължение сякаш изчезва“, твърди Джесика Хоруик. А за Клер Скот златното правило е: „Знаем, че понякога книгите просто се повреждат. Бъдете малко по-внимателни, когато са взети назаем – от библиотека или от приятел. Ако няма да четете книгата, просто я върнете, не я оставяйте да събира прах на рафта у дома. Честността е в основата на всяка връзка, в това число и на взаимоотношенията ни в с приятелите, заемащи ви книги с готовност“.
