Лира Литературно-рекламна Агенция
Михаела Илиева, Хеликон Плевен
Новият роман на Емилия Дворянова излиза малко след Великден – време, в което може би всички ние, вярващи или не, сме завладени от усещането за тишина, чудо и надежда, а и спасение. Едно усещане за вечното завръщане…
Това усеща и читателят на „Мир вам”. Въпреки предупреждението от гърба на книгата, че този роман започва като антиутопия („земята сякаш отново е безвидна и пуста”), надеждата се крепи на несигурността от това. Защото в края на романа всичко загубено е намерено. И за друго нещо предупреждава анотацията – „Езикът на романа е изтъкан от псалмическа образност. Знаци и смисли на старозаветната древност надничат почти от всеки ред и ни подканят да поемем със сетивата си чувствеността на Давидовото слово.” – нещо типично за стила на Емилия Дворянова, която все пак получава докторска степен по философия с дисертация на тема „Естетическата същност на християнството“. Корицата и художественото оформление на „Мир вам” са дело на Лиляна Дворянова, която отново дава ключ за четенето на книгата (както е и с „При входа на морето”, предишният роман на Емилия Дворянова).
Несигурна, непълна и разпокъсана – такава е земята, която Емилия Дворянова описва. Сякаш светът се е свършил и нещо е започнало отначало, с фрагменти и откъслечни спомени за преди. В сградата, наречена къща, „времето тече празно без тъкан от думи и движение”, часовникът е без стрелки. А на рафта с непотребното е черната книга и дъската с нарисуван образ, намерени в руините на стар манастир, които в края на романа ще се осмислят. И е започнало отново броенето на Времето. Броене с цветя (богородички), пъхнати между страниците на Книгата.
Непълни са дори имената на героините – Мо и Ут. Но те звучат и като въздишки (наченки на нещо цяло), като неословесени, неизглаголени. Такива, на които не си дал глас от своя въздух, не си им вдъхнал живот. И диалозите са непълни, а и винаги започват тихо, без главни букви. И един въпрос виси и убива със своята тежест – „дали света го има или вече не е”. А отговора на въпроса трябва да намери Мо, която тръгва да открие доказателството за съществуването на света, като взима със себе си Книгата с Времето. И Мо намира света чрез Словото от Книгата. Изговаряйки го, то става нейно.
„Исполняй” – повтаря си тя и под тази самокоманда преминава през изпитанията – своеобразния Потоп, вятъра, който отнася едната богородичка, огъня, в който изгаря другата, и борбата ù със земята при копаенето на гроба, в който да положи скелета на „човека в непълен вид”. За да премине отвъд възвишението, да лети и да се носи над водата, да намери стадото овце и да ги върне у дома, при Пастира, който ще огласи заглавието на романа.
„Мир вам” е като притча за търсенето на надеждата и намирането ù чрез и в Словото. И ние като Мо можем да възвърнем света (си) чрез овдишването на думите – да ги огласим и изпълним със смисъл. Да обвием мисълта си в думи, както тялото прави с душата. А и „според Ут книгата помага на човека да се изпълни вътрешно – каза – и ти, ако се изпълниш вътрешно, може да се изпълниш и външно, въпреки че не е сигурно, но пък не е невъзможно.”