Писателят Васил Панайотов прави дисекция на човешките отношения, връзките, любовта, обичта и (обърканите) чувства в новия си роман „Другата” (изд. „Сиела”).
Запознайте се с Магда, Стефан и Емилия. Те са колеги. Докато Стефан спи през по-голямата част от деня в офиса, „едната служебно се взира в монитора, жадно смуче цигарата”, а „другата гледа своя монитор по същия начин, но за разлика от първата, която всъщност реди пасианс, поне се преструва, че работи”. И така, докато тази офисна меланхолия не бива внезапно и неочаквано нарушена.
Защото Стефан се влюбва в Емилия. А Магда е неговата съпруга и майка на детето му.
Едно увлечение прераства в любов, която ще промени и тримата. Страстта и скръбта, щастието и вината, предаността и предателството ще влязат в болезнена схватка, за да ни напомнят колко трудни са някои избори в живота.
„Другата” е роман за любовта и обичта, за връзките и човешките (дългогодишни) взаимоотношения, за избора, за цвета, който понякога се прокрадва на фона на всекидневната сивота; роман за обърканите чувства.
Васил Панайотов е съавтор на сборниците с разкази „Любовни упражнения”, „Проект смърт”, „Обича ме, не те обича” и романа „Стъклен дом 2”. Първата му самостоятелна книга „Убиец” печели две втори места – в анонимния конкурс на издателство „Сиела” за нов български роман и в телевизионното риалити „Ръкописът” по БНТ1. Автор е на стотина статии в списанията DIVA!, Егоист, FREESTYLE и „Жената днес”.
Корицата на „Другата” е дело на Фиделия Косева.
Из „Другата” от Васил Панайотов
„Остави двама души за един час в празна стая, без предметите патерици, каквито са телевизорът, компютърът, телефонът, без инструментите патерици, каквито са голите им тела, и едва тогава ще стане ясно дали могат да си общуват качествено. Ако има какво да си кажат, ако казаното произхожда от тях, а не им е генерирано съдържание от други, значи двамата могат и без други, значи двамата са един за друг.”
*
„Но обичта е израстването на любовта. След любовта може да дойде обич, но може и нищо да не дойде.”
*
„Само глупак може да е щастлив цял живот. Всеки друг плаща за единица щастие с десетица страдание.”
*
„Дори когато двама души се познават от 14 години и прелъстяването, което по същество е превземане, отсъства (двамата отдавна са се превзели и предали), към секса не може да се пристъпи като към каране на велосипед. Необходим е лек флирт, поглед, който да поласкае, предварителна закачка, заявяваща настроението на единия и изостряща настроението на другия, докато двете се изравнят дотолкова, че да се излегнат.”
*
„Проклета да е паметта за плътта! Заради нея поредният вечно ще прилича на предния път.”
*
„Само случайността те събира с „любовта на живота ти“, но само предопределението няма да те раздели с нея.”