Яна Андреева, „Хеликон-Съборна“
Магия, вдъхновение, страст, любов, свежест, желание, спокойствие, уют – това са само част от възможните аромати на любимите ни книги. И всяка носи различно ухание, неповторимо и незабравимо. Както знаем, миризмата се обуславя от съдържанието. За всяка книга то е индивидуално. Затова избрах „Приключенията на понито Бриз и неговите приятели“ и реших да проверя на какво мирише тя според едно дете, един възрастен и един книжар.
Малката Ния усети аромат на принцеса. Диана долови ухание на гора, а книжарят Севда – на бриз.
Аз долавям аромат на окосена трева.
Историята ни пренася в малка ферма, край тополите зад реката. В нея живее чаровно малко момиченце със сини очи и кестенява коса, на име Борчи Сабо. Тя мечтае да си има пони. Не плюшена играчка, а истинско пони, с което да играе на воля. И мечтата й се сбъдва. В един прекрасен ден във фермата на Борчи се появява малко конче, избягало от пътуващ цирк. Семейство Сабо решава да го приюти. Малката чаровница дава име на страхливото пони – Бриз.
Животът на Бриз в новия му дом съвсем не е спокоен. Настоящите обитатели на фермата са особени. Козелът Вироглавко хич не е гостоприемен. Кокошката Котилда е доста своенравна, а петелът Казмер е истиснки таен агент. Агънцето Йоши е много палаво, но наивно и страхливо. Определено всички имат нужда от помощ, за да решат проблемите си. И насреща се оказва Бриз. Кончето бързо успява да се сприятели с другите животни и става техен най-добър съветник. А Борчи? Тя с удоволствие ще ви опише всякакви лудории, които преживява със своите приятели.
Ако искате да се пренесете в пленителен свят на щури приключения, аромат на сладост, игри и безгрижни дни, хванете Борчи за ръка и тръгвайте!
Козелът дори искаше да опита вкуса на книгата, но вятърът я разлисти. Вироглавко също видя невероятните картинки вътре и реши да закуси с нещо друго, за да може вие да й се порадвате.