Лира Литературно-рекламна Агенция
Йоанна Йосифова, „Хеликон-Съборна“
Кой съм аз? Мога ли да променя нещо в обществото, в което живея? Как? А защо, струват ли си усилията, дори да е за общото благо? Някой ще ме послуша ли?
“Здравейте, аз съм Фред. Държите моята книга. Тази книга съществува, защото моят айсберг беше напът да се разтопи и исках да направя нещо, за да предотвратя масова трагедия, да избегна смъртта на много мои приятели, познати и непознати пингвини. Забелязах проблем и започнах да изследвам поведението му, когато стигнах до същината, ето какво стана..”
Може би сте се досетили, че Фред е пингвин, който живее на айсберг. Той се занимава с изучаване на айсберга и това не е странно, нито че държи записки от изследванията си в куфар.
Както в “Кой ми взе сиренцето?”, в книгата „Айсбергът ни се топи“ авторите Джон Котър и Холгър Ратгебър наблюдават малко 
общество от пингвини (хора) и кой каква роля играе в целостта му. Характерите са ясно изразени и реакциите им пред конкретен проблем също, в случая – топящият се айсберг. Фред е пингвинът изследовател, главният ни герой, който открива проблема. Но пред лидерите той е никой. Поне така възприема себе си.
Джобното издание „Айсбергът ни се топи“ напълно отговаря на въпросите, с които започнах текста. Кой съм, какво правя, как да действам? Баснята от 175 странички разисква казуси, актуални във всяка една сфера на обществото. Книжката работи като отрезвяващ шамар, подтиква към разсъждения и мислите “аз не съм никой, нищо не мога да променя”, остават на заден план. Всички допринасяме с нещо. Едно пиле пролет не прави, но ако то започне да буди другите пилета, да ги отвори за идеи, да им покаже проблема и да събере съвет за решаването му, пролетта ще настъпи. Или заедно ще спасят айсберга… на пингвините пролет не им трябва.
