Лира Литературно-рекламна Агенция
Юлия ПЕТКОВА
Сборникът „Поезия” от Пабло Неруда в превод на Никола Инджов
Поезията на Неруда е милостива и крехка – като ранен гълъб в дланта. С всичките си възвишения, далнини, разломи и проницания, тя остава тактилна и близка. Осезаема до последната вибрация, до последния лъх и нюанс… В това е смисълът от двуезичното издание със стихове на големия чилийски творец. Опитният читател, особено ако е в гладки отношения с испанския, има възможност да проследи „изкъсо” преводаческите решения, да усети духа на оригинала и да се наслади на изящното му българско звучене.
Пабло Неруда e псевдоним на Рикардо Елиесер Нефтали Рейес Басоалто. Харизматичен дипломат, гражданин, белетрист и публицист, той пише стихове от 10-годишна възраст. Амплоато му на консул го отвежда в Бирма, Сингапур, Индия, Китай, Япония, Аржентина и Мексико. Става свидетел на франкисткия метеж и Испанската гражданска война, а потресът от смъртта на Лорка го принуждава да напише „Испания в сърцето“.
Стилистиката на творчеството му се простира от ранния модернизъм до късния сюрреализъм. Жанровото ветрило е широко – създава любовни сонети, исторически епоси, политически манифести, проза… Маркес го нарича „най-великият поет на двадесети век на всеки език“. Харолд Блум го нарежда между двайсетте автори на „западната традиция“.” А според Лорка „Неруда съзерцава света, завладян от истинско удивление; на него са му чужди два елемента, дали живот на толкова псевдопоети: омразата и иронията. Когато реши да поиска възмездие и вдигне шпага, той ненадейно открива ранен гълъб в дланта си.”
Заради социалните и политическите си възгледи Неруда публикува в изгнание „книгата на живота си” − сборника с епични поеми „Всемирна песен“. Когато се завръща в Чили през 1953 г., е посрещнат възторжено от народа и е избран за сенатор. През 1971 г. получава Нобелова награда за литература и президентът Салвадор Алиенде го кани да чете поезия на националния стадион пред 70 000 души.
Умира след преврата на военната хунта, домът му е плячкосан, а генерал Пиночет не допуска погребението му да бъде публично. Въпреки това хиляди чилийци се стичат по улиците на Сантяго, за да почетат Човека Неруда, чийто творчески гений никое статукво не е в състояние да помрачи. Можеш да отрежеш всички цветя, но не можеш да спреш пролетта…
Приютен между минималистичните червени корици на художника Кирил Златков, сборникът „Поезия” обхваща части от „Всемирна песен”, най-възхваляваната книга на Неруда, творби от цикъла „Двадесет стихотворения за любовта и една отчаяна песен”, създаден преди 20-ата година на поета, избрани стихотворения от сборника „Земна обител”, който загатва увлечение по метафизичното, творби от „Летопис от Исла Негра” и едни от най-чувствените сонети от цикъла „Сто любовни сонета”, заради който Неруда е сравняван с испанския романтик Густаво Адолфо Бекер.
В сборника присъства и част от „Книга на въпросите” – ударни текстове, които поетът е нахвърлял по белите полета на книгите си цял живот. Впримчени мигове и прозрения, наподобяващи библейски коментар върху всичко, което ни заобикаля… и ни раздира отвътре.
