Лира Литературно-рекламна Агенция
Николай ФЕНЕРСКИ
Сега аз имена няма да споменавам, защото хората са си се подписали с имената си под отвореното писмо и няма място за спекулации. Така са решили, така са направили. Кой от тях е голям автор и кой малък, историята ще отсъди. И няма да сме живи да разберем. Обаче се чудя тия всички подписани под отвореното писмо… Как така са се хлъзнали някои от тях. Щото ги имах за свободолюбиви и точни пичове, примерно. Хайде, другите са повече или по-малко ясни. Някои от имената блестят със своята бедност, да се изразя така съвсем иронично. Гладни и жадни ходят. Гащите със сезал си връзват. И си кърпят чорапите, като им се скъсат. Ама както и ще да е, лакомията почивен ден няма.
А може би ще се изненадат, ако разберат, че в цялата страна техните книги са заемани в библиотеки общо да речем четири пъти… Някой по случайност е отворил тяхна книга. И искат този някой, читател или държавата, зад която сме всички данъкоплатци, да им отчисли за тия пет заемания на книгата им колко? Пет стотинки на заемане ли? Или по-малко? Що не ги уточняват тия въпроси в отвореното писмо? И откъде трябва да дойдат тия кинти? Вие, колеги творци, читателски карти в библиотеки имате ли? Знаете ли колко струва картата за една година? Пет лева. Моята е толкова. В библиотеката работят десетина библиотекарки, има и чистачки, общо персоналът да е със счетоводство и администрация двайсет души. Те всеки месец взимат заплата и колкото и ниска да е тя, с тия пет лева от читател на година няма как да се събере. Значи някой дотира библиотеката, за да съществува. Значи библиотеката е същото като училището, институт, върху който се крепи културата, духът. Нещо, без което няма да умрем от глад, но ще умрем от простотия. Библиотеките се издържат от бюджетите. Държавност. Солидарност. Обществен договор.
И сега изниква важният въпрос. Кой да плати на мрънкащите за стотинки? Пак ли ние, данъкоплатците? Защо? Ами че аз техни книги в библиотеката не чета, на каква база те искат да получават дивиденти? Как ще броят колко са прочитите на техните заглавия? Как ще определят колко да бъде дивидентът за един прочит? А ако ще плаща читателят директно на автора – като как си го представя този процес господин творецът? Взимам книга примерно днес на един от подписалите писмото и му пращам смс на кратък номер ли? Нали съм си платил веднъж годишната такса, за да имам достъп до цялата библиотека? Нали това е принципът на библиотеката? Книгата не е моя, взимам я, чета я, връщам я. Списователи, белетристи, прозаици и обикновени комплексари. Проза е всичко това. Скука на къси вълни.
Когато се появи хубава книга, няма да чакам да влезе в библиотеката, че да си я заема. А ще отделя финанси колкото за кило сирене и ще ида да си я купя. Спирам със закачките и привеждам само някои от най-здравите онлайн коментари, за които се надявам авторите да не ми търсят авторски хонорар по съдебен ред: „Направо с датчици за обърнати страници да ги направят книгите“, „Така е – трябва да се яде. Като не ти купуват литературния буламач, все пак с едни отчисления може да закърпиш криво ляво месеца.“, „Тия са бетер бакшиши, дето ще ти искат допълнително, че си с голям куфар и не се събира при газовата…“, „А ако я прочета два пъти?“, „Да, à разкажеш на някой за какво става дума в нея, плащаш половината рекет.“, „А като след 1-2 години забравя какво е написано в книгата, ще може ли да си поискам парите обратно?“… И така нататък.
Между другото, всички тия обикновени уиндоус юзери чували ли са някога за принципа на свободния софтуер и отворения код? Примерно оттам можеха да хванат съвсем леко нещо от идеята за свободен достъп до знания… Правото на всички хора, бедни и богати, да имат достъп. Принципът е същият. Но и те искат като Бил Гейтс да са в киреча, а не като оня прошляк неизвестен Ричард Столман. Творци? Свобода?
