Лира Литературно-рекламна Агенция
С най-новата си книга „Социалната мрежа в природата“ (изд. „Ера“) Петер Волебен продължава дейността си на просветител и възпитател на знанията и отношението ни към природата и нейното огромно значение за нашия живот. Той отваря очите ни за един нов поглед към нейните феноменални способности – да осъществява комуникация и взаимна грижа между видовете. Докато предишната му книга е посветена на конкретна област – дърветата, сега във фокуса на вниманието му е цялостното взаимодействие и взаимозависимост на флората и фауната. Иначе казано – тайната схема на природата за оцеляване и борба с активните дейности на човека върху нея.
Илюстрации за такива явления има във всяка глава от книгата на Волебен. Те са от удивителни до направо невероятни, но прецизно подкрепени с научни доказателства и изводи от различни изследвания на институти от САЩ, Европа, Япония.
Когато видим сриващите се крайречни брегове, олисели и посърнали, рядко се питаме защо това е така. Удивителното е, че причината може да е изчезването на хищниците или на бобрите от района. Всички знаем, че ако в африканската савана няма хищници, тя би заприличала на пустиня, но как дъждовните червеи определят преселването на глиганите – това вече отива в сферата на удивителното.
В този аспект най-яркият пример може би е представеният от Волебен случай с вълците и речните корита в САЩ, природен парк Йелоустоун. В средата на 19 век там започва системно отстрелване на вълците от фермерите. През 1937 г. е убит и последният вълк на територията. И с годините започва една истинска катастрофа: необезпокояван от хищници, дивечът се размножава бързо, опасва всичко зелено и годно за храна – трева, фиданки, клони на дървета, цялата крайречна растителност. Реките започват да изяждат бреговете, променят руслото си, водата променя състава си, защото наоколо няма зеленина и дървета, които да я снабдяват с някои вещества. Бобрите измират, следователно – променя се скоростта на течението. Рибата намалява. Разливите стават все по-големи, зеленината все по-малко. Образуват се огромни меандри из цялата долина. Дивечът намира все по-малко храна, при него започват да се появяват болести, защото никой не регулира по естествен път стари и млади екземпляри от генерациите му. Това продължава 60 години – до 1996 г., когато институтите вдигат тревога, че причината за тази катастрофа е избиването на вълците – естествените регулатори на популацията на тревопасния дивеч. И се стига до там, че САЩ внасят от Канада вълци, пускат ги на въпросната територия и оставят природата да се регулира сама.
В 240-те страници на новата книга на Петер Волебен е събрана изключително интересна, любопитна и полезна информация. Тя не само дава знания, по-важно е, че ги представя с интригуващи факти и явления, пробужда интерес към природния свят, към екологията и опазването на природата.
Петер Волебен е роден през 1964 г. Завършил е лесовъдство и повече от двадесет години е работил като служител в Дирекция по горите и горското стопанство. За да реализира екологичните си идеи, той напуска ведомството и днес ръководи Горска академия в област Айфел. Автор е на няколко бестселъра по темата за гората и опазването на природата, сред които и „Тайният живот на дърветата“. Преведена на над 20 езика, около нея не престава да се вдига шум, да текат дискусии в предавания, да се организират лекции и семинари. Тази книга въодушеви и развълнува хората по целия свят.
ОТКЪС
Сьомга се качва по дървета
Отношенията между дърветата и рибите са показателни за сложността на екосистемите. Особено в области с бедни на хранителни вещества почви растежът на дърветата е силно зависим от повратливите водни обитатели.
Рибите имат значително участие в разпределянето на хранителните вещества, което ги прави важен фактор във водоемите. Младите сьомги например отиват в морето и живеят там година-две. Ловуват и увеличават значително големината и теглото си. По северноамериканското тихоокеанско крайбрежие са разпространени много видове сьомга, най-голяма от които е кралската. След годините в морето тя достига 1,5 м дължина и 30 кг тегло. Морският простор и дългите тренировки обуславят натрупването не само на мускулна маса, но и на голямо количество мазнини. Те са необходими за уморителното пътуване обратно към родните реки. Сьомгите плуват с много усилия срещу течението, към извора, изминават стотици километри, преодоляват водопади. В тялото им са натрупани азотни и фосфорни съединения в концентрирана форма, но те не представляват интерес за тях. Упорито се движат напред и нагоре, за да преживеят първото и последното си любовно опиянение, да създадат потомство и да умрат. По време на пътуването металносребърната кожа става червеникава, сьомгите губят тегло, понеже престават да се хранят. Количеството мазнини намалява значително. С последни сили се отдават на любовния акт в сладководния водоем и умират от изтощение.
За гората и обитателите й миграцията на сьомгите означава прибиране на реколтата. Гладните „жътвари“ чакат на брега. Най-вече мечки – по северноамериканското тихоокеанско крайбрежие това са главно гризли и черни мечки. Застават на някой бързей и ловят стремящите се към извора на реката сьомги, за да натрупат мазнини за зимата. В зависимост от времето и мястото рибите са изгубили малко или повече от своите мазнини. Отначало мечките ловят всяка сьомга, която им попадне пред очите, после обаче започват да си подбират плячката. Хванат ли бедни на мазнина, изтощени и нискокалорични риби, не ги ядат, а ги захвърлят. Така дават шанс на много други видове животни да си напълнят стомасите. Норки, лисици, хищни птици и безброй насекоми се нахвърлят върху нахапаните трупове и ги завличат навътре в гората. След обилното хранене остават глави и кости, които директно наторяват почвата. Много азот се отдава и чрез изпражненията на животните. Така горите покрай реките се сдобиват със значително количество азот. Учените Скот М. Генде и Томас П. Куин съобщават в списание „Научен спектър“, че според проведените финомолекулярни анализи до 70 % от азота в близка до речен бряг вегетация идват от морето, т.е. от сьомгите. Според техните данни този азот ускорява растежа на дърветата – доказано е, че в тези области смърчовете ситка израстват до три пъти по-бързо, отколкото по места, където не могат да разчитат на тор от риби. Повече от 80 % от съдържащия се в някои дървета азот идват от сьомгите. Откъде се знае толкова точно? Ключът се крие в азотния изотоп 15N, който по тези ширини се намира главно в морето. Откриването на такъв изотоп в растения позволява да се направи директно заключение за произхода му – в случая той е стигнал до гората от сьомгата.
Така желаните от дърветата хранителни вещества не остават вечно на сушата. По някое време всичко е изядено и смляно, изпражненията са отишли в почвата и я обогатяват. Там вече чакат дърветата с техните корени и жадно поглъщат хранителни вещества. В този процес им помагат гъбите – те се увиват като фин памук около крехките коренчета и им помагат да изпратят в стъблото големи количества ценна храна. Листата на дърветата падат на земята, след смъртта на дървото стъблото изгнива и цяла армада от съвсем мънички живи същества го разлага. Хранителните вещества отиват при други дървета – корените им изтеглят от земята освободения жизнен еликсир. Ала не всичко се задържа в тази фина мрежа. Водата отмива една част и я отвежда в реката и оттам в морето, където безброй дребни живи същества очакват богатия на хранителни вещества товар.
Впечатляваща история от Япония показва колко важно е наследството на дърветата за морето. Кацухико Мацунада, морски химик от университета в Хокайдо, открива, че киселини от нападалата шума отиват в потоци и реки и оттам – в морето, където стимулират растежа на планктона. Планктонът е първата и най-важната брънка в хранителната верига. Повече риба с помощта на гората? Ученият препоръчва на местните риболовни предприятия да садят дървета по морски и речни брегове. И наистина: във водата пада повече шума и след време залесяването довежда до увеличена популация на риби и миди.
