Наскоро Гардиън стартира нова рубрика, в която представя заглавията, повлияли най-силно върху популярни съвременни автори. Преди дни в нея се включи и Елиф Шафак, която безсъмнено е едно от най-разпознаваемите имена не само на турската, но и на европейската литература. Ето кои са най-важните книги, формирали я като човек и писател:
Роденият в Полша социолог и философ Зигмунд Бауман почина миналата година, но си остава една от най-влиятелните фигури в социалната теория. В книгата си от 2007 г. „Liquid Times: Living in an Age of Uncertainty“ той постави под въпрос не само начина, по който виждаме заобикалящия ни свят, но и цялата концепция, която прилагаме в този процес. Той дава за пример фразата „бежанска криза“, която предполага, че бежанците са причинили проблем, с който други трябва да се справят. В тази фраза има скрита разграничение между „нас“ и „тях“. За Бауман, който е ставал обект на расизъм и антисемитизъм, неспособността ни на съпричастност е по-скоро знак за „криза на хуманността“. Неговият мъдър, провокативен и нюансиран глас ни помага да преосмислим съвременния свят и да вникнем в объркването на нашето време. Мъдростта на Бауман ни е нужна днес.
„Истинският вярващ“ на Ерик Хофър е писана през 1951 г., но е все така актуална. Какви са психологическите причини за фанатизма и екстремизма? Какво прави хората толкова праволинейни и непоклатими в мисленето? За някои читатели тази хора може да е смущаваща, тъй като е изпълнена с мрачна и реалистична мъдрост. Това е важно проучване за това защо масовите движения са толкова мощни, дори в нашето инвидиуалистично общество. Във времена, когато по целия свят популизмът, национализмът и изолацията се засилват, а недоволството нараства, трябва да разберем защо тези идеологии привличат толкова много хора. Според Хофър, „Колкото по-малко лични причини има човек да изтъква себе си, толкова по-склонен е да претендира за отличието на собствената си нация, религия, раса или кауза“.
Написаната през 60-те години на 20 век „Anti-intellectualism in American Life“ носи на автора си Ричард Хофтадтър Пулицър и не би могла да е по-актуална. За известно време е забравена, но днес се превръща в бестселър. Хофтадтър изследва възмущението като скрита тенденция в американските култура и обество. С нарастването на популизма и антилиберализма днес антиинтелектуалната реторика се засилва. Романтизирането на „истинския народ“ и оплакването на духовността са познати на всеки, запознат с ултранационализма и подобните му движения. Хофтадтър ни показва, че анти-интелектуалността не е нищо ново, но може да има неочаквани последици.
„Women & Power“ на Мери Биърд е завладяващо четиво за това как историята третира жените, осмелили се да прекрачат границата на общоприетото. Книгата обяснява как работи женомразството и защо е толкова устойчиво. Патриархалното общество има различни критерии за одобрение на овластените жени. Харесва ми как Биърд поставя под въпрос понятието за власт и как то е използвано, за да потисне жените. Тя заявява ясно, че е време да се смени езикът, който систематично дискриминира жените.
Друг писател, чието мнение променя нашето съзнание и лекува душите ни, е Наоми Клайн. Гласът й е оптимистичен, въпреки мрачната природа на темите й. „This Changes Everything: Capitalism vs the Climate“ е задължително четиво за всеки, който иска да разбере как неравенството е заложено в капиталистическата структура. Чудесна книга за връщане на вярата в хората, за изграждане на чувство за глобална солидарност и чувствителност към проблемите на околната среда, а също и за тези, които никога не са се отказвали от мечтата за по-добро и по-справедливо бъдеще.