Лира Литературно-рекламна Агенция
Иван ГОЛЕВ
Бащата паркира дървената си количка на единственото празно място пред блока, изкачи пеша двата етажа, отключи с ключа, вързан на шията ù, промъкна се тихомълком в стаята си и се просна на леглото. Толкова изморена се чувстваше! Ден след ден едно и също – сякаш беше хваната в невидим капан, от който нямаше измъкване. Усети как по бузата ù се търкулват няколко сълзи на самосъжаление и от това ù стана още по-тъжно.
Майката се върна половин час по-късно. Беше както винаги много шумен – трополеше из коридора, после из хола, пусна високо телевизора, запя гръмко и фалшиво, накрая трясна вратата на стаята си, откъдето трополенето продължи.
Детето приготвяше вечерята в кухнята и ги остави да се разтоварят от емоциите си. Когато яденето бе готово, подреди сръчно масата и ги повика:
– Мамо, тате, хайде да ядем!
Докато бащата чоплеше унило в чинията си, а майката гълташе лакомо залците, ги заразпитва как е минал денят им.
– Тъпо – изхленчи бащата. – Другите само ми вземат куклите! Не мога да се разправям с тях.
– Спокойно. Ще говоря с възпитателките. Но и ти недей да си толкова свита! Не им позволявай.
– Да бе! – нацупи устни бащата.
– А ти, мамо, какво научи в училище?
– О-о, много неща! – възкликна той. – Да броя до десет, да свързвам буквите в думи, да пея тази песен…
– А, не, моля те! И вземи да се избръснеш. Я виж колко ти е набола брадата.
– Няма! Господинът каза, че така ме харесвала повече. Бил съм по-мъжествен.
– Е, щом господинът те харесва… А ти, тате, яж, че виж колко си отслабнала!
Зае се с яденето и се размисли за трудния си делник. Как се отглеждаха баща и майка, когато си самотно дете! А и колко различни един от друг бяха двамата. Но това следваше да се очаква – все пак беше родило единия чрез пъпкуване, а другия чрез деление.
Детето въздъхна. Някога Истанбул е бил един нищо и никакъв 15-милионен град, а ей го сега – многомилиардна цивилизация, разпростряла се върху петте континента. Ако някога решеше да си роди дядо или баба, със сигурност този път щеше да опита по оня древен начин, който го даваха в архивните филми след полунощ. Лошото беше, че трябваше да намери друго дете за партньор и най-вече – да се разберат кой коя роля да изпълни.
Но да не го мисли отсега. Все някак щеше да се справи. Вдигна очи към баща си и майка си.
– Готови ли сте? Аз ще разтребя. А вие зъбите, краката – и след половин час по леглата! Мамо, и те моля да си по-тих!
Двамата родители се отправиха към стаите си, бащата – все така унила, майката – жизнерадостен, както винаги, и детето поклати глава. Ех, живот! Въздъхна отново и се зае да раздига масата.
