Лира Литературно-рекламна Агенция
Пламен Вукадинов е водолазен инструктор, специалист по водни спортове и любител на екстремните преживявания. Той е автор на книгата „Адреналинът е моята стихия“, в която описва невероятните си приключения из реки, морета и океани. Оценяваме труда му и чувството за хумор, когато казва, че за разлика от гмуркачите, алпинистите поне имат въздух. Вижте повече за тръпката да бъдеш на дъното и да се чувстваш на върха.
Господин Вукадинов, що за спорт е подводния риболов?
Подводният риболов е много мъжки спорт, на всяко гмуркане човек буквално рискува живота си. Говорим за гмуркане на един дъх, без бутилки. Та са забранени, защото това не е спортсменско и не се практикува. Но така се възпитава дисциплина, самообладание, чувство за отговорност и по този начин младите спортисти изграждат характер.
Вие откога се занимавате с подводен риболов?
От двайсетгодишен, малко след казармата, там служих като моряк. Имаше един офицер, на който все се чудех как с някаква „гега“ вади такива големи риби, изглеждаше ми страшно интересно и първата работа, след като се уволних, беше да си купя харпун и да се опитам и аз да го направя. Честно казано, получи се, при това доста добре.
Наскоро излезе книгата ви „Адреналинът е моята стихия“. Катерачи и алпинисти често пишат за планините, но за морските дълбини малцина разказват.
Това беше и причината да напиша тази книга. Всъщност трудно се осмелих, насърчи ме журналистът Светослав Терзиев, който публикува няколко статии с моите истории във вестника, в който работи. Така реших да направя книга от тях и мисля, че тя стана доста добра.
Читателите, които я отворят, ще се удивят на невероятните ситуации, в които вие сте попадали. Нямате ли инстинкт за самосъхранение?
Мисля, че инстинкта ми за самосъхранение се попритъпи през всичките години, в които практикувах това хоби. Казвам го с чиста съвест, защото много от ситуациите не знаех реално какъв изход ще имат.
Павел Вукадинов
Павел Вукадинов
Павел Вукадинов
Павел Вукадинов
Павел Вукадинов
Павел Вукадинов
Какви са реакциите на хората, които са прочели вашата книга?
„Адреналинът е моята стихия“ се оказа за широк спектър читатели. Убедих се, без да очаквам такова нещо. От деца до хора на сериозна възраст. Мнозина започнаха да ми се обаждат и да искат да ги заведа на някое красиво място, да им покажа начина на гмуркане, разни тънкости.
Кои са най-опасните места, на които сте се гмуркали?
В Индонезия, източната част на остров Бали, местността се казва Амет. Понеже теченията там са изключително силни, ако лодкарите, които бяха с мен, ме изпуснеха от поглед за 20 секунди, кой знае къде щяха да ме отнесат тези течения. Подобно нещо ми се случи в Занзибар, описвам го в последния разказ от книгата, когато една вечер се вдигна вълна и от лодката не можаха да ме видят или ако ме виждаха, не можеха да стигнат до мен. Говоря не за моторна, а за лодка с платна, която срещу вятъра се управлява трудно. Аз пък тогава се обидих, че не ме прибират и въпреки че имах фенер, не го запалих. Бях твърдо решен да стигна сам до брега. Плувах дълго време срещу течението, срещу отлива, който е доста силен и не исках да викам помощ. В крайна сметка ми се наложи и после много се ядосвах, че съм се предал.
Може ли в пристъп на страх или недобросъвестно отношение някой, с който сте по тези опасни места, да рискува живота на другия?
Хората с които ходя на подобни места, са мъжки момчета, аз винаги съм разчитал на тях за живота си, както и те на мен. Онези, които не притежават такива качества, сами си заминават от гилдията, те нямат място между нас.
Чували сме легенди за морското дъно, преживявали ли сте вие нещо мистично и свръхестествено?
Най-голямата океанска риба, която съм ударил, е при случая в Занзибар и съм почти сигурен, че ръката ми сама се насочи към тази риба и стреля. Това не беше мое дело.
Включили ли сте Българското Черноморие в книгата?
Включено е, разбира се. Любовта ми към морето е предизвикана първо от Черноморието. Не си представям да е по друг начин. За съжаление, нашето Черноморие е силно замърсено и това се вижда. Не се полагат усилия да се избегне този проблем. Тук важни са търговията и печалбарството, това е горчивата истина. Въпреки всичко, нашето Черноморие има прекрасни места, например , много обичам на юг местата от Ахтопол до Резово, също Камен бряг и Тюленово. Това се прекрасни кътчета, препоръчвам на всеки да отиде да ги види.
Разговора води: Людмила Еленкова
Снимки: Пламен Вукадинов
