Лира Литературно-рекламна Агенция
Юлия ПЕТКОВА
Доброто, също като златото, не се среща в чисто състояние
Тя е носителка на множество литературни отличия, в т.ч. награди „Рьоне Фале” и „Ален Фурние” за „Хигиена на убиеца”, Голямата награда на Френската академия за „Изумление и трепет”, награда „Флор” за „Нито Ева, нито Адам”, Голямата награда „Жан Жионо” за „цялостно творчество на френскоговорещ автор, защитавал каузата на романа”… Само за „Речи против Катилина” печели 4 важни приза – Награда на телевизионния канал „Пари Прьомиер”, Награда на френско-европейските литературни асоциации, Награда на журито „Жан Жионо” и награда „Ролан Жювенел”. През 2015 г. е избрана за член на Кралската академия за френски език и литература на Белгия с мотив „значимостта на произведенията ù, тяхната оригиналност и международната им известност”.
Амели Нотомб отдавна не се нуждае от представяне у нас. След като „Колибри” издаде почти всички произведения на тази дъщеря на белгийски дипломат, която всяка есен изненадва с нова книга както редовните си, така и новоизлюпените си читатели, по една или друга случайност няколко от романите ù останаха неиздадени. „Речи против Катилина” е един от тях. И фрагменти като този подсказват, че четенето си струва:
Казват, че водата има памет, защо и празното да няма памет, изтъкана от ксенофобия по отношение на доброто („Тебе не те познавам, значи, не те обичам и не виждам защо това трябва да се променя.“) и от близост със злото („Скъпи стари приятелю, ти си оставил в мен толкова следи от многократните си визити, че съм се превърнал в твой дом!“). Доброто също като златото никога не се среща в чисто състояние в природата. Затова е нормално да не предизвиква възторг. Освен това е склонно към бездействие, предпочита да съзерцава спектакъла.
Двама интелигентни пенсионери се уединяват в къща в гората, за да се отдадат на заслужен отдих. Идилията е пълна до момента, в който не ги навестява съседът им, лекарят Бернарден. На всеки техен въпрос или коментар кардиологът отговаря единствено с „Да” или „Не”. И никога нищо не пита. Посещение от учтивост, ще кажете, само дето се превръща в ежедневие. Всеки ден, между четири и шест следобед, Емил и Жюлиет водят с него канадска борба, но борба на нерви, и той все ги размазва с мълчанието си. После си тръгва – арогантен и невъзмутим, за да дойде пак… на следващия ден. Един ден Емил, подкрепен от деликатната си съпруга, решава да се противопостави на натрапника. И започва да го залива с непрекъснато бръщолевене, все пак е бил гимназиален преподавател по древни езици…
Междувременно читателят се пита докъде ще стигне всичко това. И за пореден път ще остане заслепен от садистичния талант на авторката, който не знае покой. Впрочем „Речи против Катилина” можеше да се казва и „Двама клети християни, хвърлени на лъвовете”. Началото на историята не вещае стряскащ развой, но феновете на Амели Нотомб са наясно с номерата ù.
