Лира Литературно-рекламна Агенция
Истински духовен катарзис ни предлага Тихомир Иванов – млад човек, описал своите преживявания като пилигрим в „Камино. Пътят на завръщането“. Той е на 32, нарича себе си „бивш телевизионер“ заради опита с редица предавания в една от големите телевизии – „Това го знае всяко хлапе“, „Биг Брадър“, „Денсинг старс“ и др. В момента учи психология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и твърди, че книгата му е по-скоро наръчник по личностно развитие и ефективност.
Защо избра точно Пътя на Камино, а не някаква друга практика?
Бях на Камино през 2013 година. Преди знаех единствено, че е духовен път, на който се случват някакви прекрасни неща. Изведнъж ми се струпаха доста катаклизми в личен план – фирмата, в която работех, фалира, жената, с която живях девет години в София, почина – въобще, има такива периоди, в тях всичко те разтърсва из основи. Стана така, че Камино нахлу в живота ми чрез един приятел-журналист. Той щеше да ходи на награждаване в катедралата Сантяго де Компостела и ме покани на събитие, на което присъстваха хора, извървели пътя на Камино. Без да имам предварителна информация за впечатленията им, половин час след срещата вече знаех, че трябва да поема по същия път. Всичко, което ме задържаше в София, беше приключило и това се оказа алтернативата да се съвзема и да продължа напред.
Колко километра извървя?
Приблизително 800. Говорим за френския маршрут, тръгващ от селото Сен Жан Пие-дьо-Пор на френско-испанската граница.
Как издържа чисто физически на този преход?
Физическото преживяване беше по-трудно, отколкото очаквах. Преди да стана пилигрим, направих един поход в Рила, исках да се подготвя и да се сдобия с цялата тази издържливост, която предполагах, че ще ми е необходима за Камино. Макар самият маршрут да не е труден, няма тежки планини, които да се катерят, равно е на повечето места. Проблемът е натрупването – това, че всеки ден ходиш по 20-30 км и на втория, третия или на четвъртия ден тялото започва да чувства обща физическа умора, болят те краката… Въпреки това ми се случваха интересни неща и те ми даваха сили да не се отказвам. Истината е, че в много от дните не се хранех достатъчно и беше невероятно откъде имах тази вътрешна сила да измина толкова много километри.
Какви бяха другите хора, които вървяха заедно с теб?
Имаше хора, които предпочитаха да са сами. И аз бях така, защото смятам, че Камино е духовен път и целта му е да навлезеш дълбоко навътре в себе си. Все пак, това изключва шумни компании. Но мнозина просто пътешестваха, пиеха и се забавляваха с всичко, което такова преживяване може да ти даде, докато аз бях по-изолиран. Най-ценните ми преживявания се оказаха резултат от комуникацията ми с други хора. Ние не си говорехме общи приказки, не разисквахме сложни философски теми, а споделяхме лични истории и така взаимно стигахме до отговори на въпросите, които ни вълнуваха.
Говори се, че този маршрут се е комерсиализирал в последните години.Ти усети ли подобно нещо?
За съжаление, да. Все повече хора, буквално от целия свят, ходят на Камино. Комерсиалното е от гледна точка на това, че има пренасищане на поклонници, дори на моменти приютите се пълнят до такава степен, че няма къде да пренощуваш. В тези т.нар „приюти“ всеки поклонник получава печат в специална карта, че е минал оттам. Помещенията им са много особени, могат да съберат и сто човека на едно място. Първите шест дни се сблъсках с този комерсиализъм и ми беше много тежко. Аз тръгнах с големи очаквания. Истината е, че те се сбъднаха. Но за да изживея онова, което ме преобърна впоследствие, трябваше първо да пречистя съзнанието си, да филтрирам всичко от цивилизацията, от всекидневния живот.
Защо е необходимо да го правиш?
Защото отидох на Камино със своите страхове. Но всеки ден, всеки изминат километър там те пречиства, ти се свързваш с природата. Камино превъзпитава по странен начин. Когато вървиш, вървиш, вървиш през едни безкрайни жълти полета, те отключват съзнанието ти и почваш да получаваш откровения за себе си, за живота, за смисъла му.
Как мислиш, че ще реагират читателите на твоята книга?
Когато човек чуе заглавието – „Камино. Пътят на завръщането“, си представя пътепис за Камино. Важно е хората да знаят, че това е една по-различна книга от всичко, което досега е излизало за Камино, не само като съдържание, ами и по структурата на самата книга. Аз споделям своите тревоги с читателите като вътрешен диалог. Той тече между автора, върнал се от Камино и склонен да иронизира преживяванията на другите, и онзи, който в момента върви по този път. А читателят става свидетел на случващото се в съзнанието ми и вижда как моите мисли създават реалността на всичко, което преживях по Камино. В цялата книга аз разказвам какъв е пътят, за да преодолея его-моделите си, ограниченията, защитите, които през годините съм изграждал. Книгата има шест части. В първите три тече процеса на разлистване на егото. Тъй като съм преминал през редица семинари за личностно развитие, забелязвам, че хората, които четат духовна литература, откриват нещо и започват да се борят със себе си, защото търсят как да го постигнат. Това автоматично ги вкарва в друг конфликт. Нещо подобно се случи на Камино. Именно това показвам – как да преодолееш подобен конфликт или как Камино е битката със самия теб.
Разговора води: Людмила Еленкова
