Лира Литературно-рекламна Агенция
Людмила ЕЛЕНКОВА
Какъв по-подходящ момент за среща със „Семейство Мейзга“ от началото на 2018 г. ! Хем празниците не спират и има достатъчно поводи всички да са у дома, хем тази книжка ни подсеща за едно относително спокойно време в началото на 80-те. Тогава едноименният сериал „Семейство Мейзга“ разсмиваше фамилиите от целия Източен блок, а в българския случай – образоваше. Даваше ни пример за мечтания, по-западен модел на соца.
Невъзможно е да ги забравим. Счетоводител и домакиня, Гейза и Паула отглеждат дъщеря си Криста, сина Аладар, котката Мафия и кучето Бльоки. Често не се знае кой какъв е, защото отношенията им във всеки разказ започват с бъркотия, продължават с намесата на съседа Мариш и завършват в XXX в., когато директно от хола си те осъществяват контакт с някакво технологично чудо, призовано по стечение на обстоятелствата и с подръчни средства – пра-праправнука им от бъдещето Емзеперикс. Всичко това с неизменното мрънкане на госпожа Паула към съпруга Гейза – „Ох, защо ли не се омъжих за Пища Хуфнагел!“.
С радост забелязваме, че книжният вариант на сем. Мейзга следва филмовия, а Риго и Терановски, автори на текста и илюстрациите, носят едно и също малко име – Бела. На тях въобще не им пука да са майтапят със славата на унгарците като нация от изобретатели и с опитите им да догонят прогреса. Днес бихме казали – успешно! Тогава обаче колата и телевизорът на сем. Мейзга постоянно се разваляха, а всеки опит да бъдат поправени приличаше на поредната нелепа рационализация.
За нас остава удоволствието от спомена, надеждата че все пак ще достигнем стандарта, в който няма да зяпаме Унгария като паралелна вселена. Че бъдещият ни пра-пра-правнук ще знае произхода на Ерно Рубик, създателя на кубчето „Рубик“ и ще го цитира повече от името на Джордж Сорос.
Че български сатирик някога ще извади такъв универсален хумор, в който да се разпознае половин Европа.