Лира Литературно-рекламна Агенция
Николай ФЕНЕРСКИ
Не умея да правя анализ на човека по формата на неговия череп, имало такава наука някога, френология, напишете думата в гугъл и погледнете картинките. Красота. Но не знам как да изследвам черепа на Я. Такева, не съм специалист. Само наблюдавам. Лицата, израженията, очите. И по измъчените физиономии на депутати, министри, синдикални лидери мога да установявам от какво страдат. Един го мъчат хемороиди, постоянно е кисел. Друг страда от празноглавие. А Я. Такева страда от ояждане с дългогодишна синдикална власт. Една не много ясна позиция, която обаче я държи по върховете на институциите вече десетилетия. И там горе, докато си пие кафето с поредния министър на образованието, госпожата си представя, че знае какво е положението долу. Някога, по комунистическо, когато е била даскалица, може и да е знаела. Но то отдавна вече не е такова.
Процесът е бавен и мъчителен. Такева вече е на 70. Чисто физиологично не е възможно още дълго да тормози правилното развитие на българското образование. Проблемът е поколенчески, не някакъв друг. С гордост показват статистиките колко много стари учители били излезли миналото лято вече в заслужена пенсия и на тяхно място били дошли нови… И се хвалят от правителството – привлечени били от големите заплати. На 700 лева голяма заплата ли казват? Те тия не познават парите. 700 лева са джобните за седмица на някои депутати и министри. Или дори за ден, знам ли ги. Щели да привличат с тая космическа сума млади даскали – че кои ще дойдат да бачкат за толкова, ако не аутсайдерите?
И Такева вика, че новопостъпилите учители трябвало да имат ментори от старите, наставници, които да работят по-малко в клас и да взимат надбавки за работата си с млади учители. Още един източник на доходи за старите – за сметка на младите. Ето това предложение изби рибата. Всичката Мара втасала, че сега и ментори. Добре, че през 2000 нямаше такава иновация, не знам как щях да понеса някоя стара даскалица да ме напътства. За учител или ставаш, или не – като за всяка друга професия. Занаят се краде. Ако си призван за учителстване, ще ти стигнат и два месеца, за да влезеш в ритъм, да си намериш своя стил на преподаване и да получаваш радост от досега си с децата.
Училището се напълни с некадърници. Не умеят друго, не им вървят науките, тати и мама го уреждат с връзки на някое топло местенце и после се чудим защо децата ни не обичат този или онзи предмет. А ако предметът е Български език и литература, осакатяванията са за цял живот по всички направления. Тогава почваме да се питаме това дете защо не иска да чете книги! Ами защото не е имало кой да му обясни, че литературата е изживяване, а не време за вегетиране пред телефона.
Едно такова голямо лично изживяване, което разширява хоризонтите ни и ни дава възможност да живеем пълноценно.
В бавния и мъчителен процес на промяната моето поколение падна жертва на прехода. Поколението на Такева все още коли и беси. То ни издялка, рендоса, изшкури, то ни обели, наряза и сготви. Но когато то си замине някой ден, поколенията след нашето ще си направят образователната система по финландски образец, ще премахнат звънците и часовете, ще направят учителската професия отново престижна, ще се въведе цедка и няма да има случайни хора в учителската стая. Убеден съм в това. Само да си отиде такевщината. Трийсет години минаха почти, остават още десет. Ще ги изтърпим. Мойсей как е изтърпял. Ще изтърпим още снимки на Такева с президента, който и да е той. Ще изтърпим и участието на Такева и такевците във фестивали на антифашистката песен. Всичко можем да изтърпим, защото много изтърпяхме, малко остана.
Когато почнах да учителствам в началото на хилядолетието, бях поразен от цялата тромавост на Системата. Много години по-късно тя успя леко да се гримира и дегизира, да си направи малко пластични операции, липосукция, но си остана по душа същото тлъсто, неподвижно, дебелокожо и миризливо чудовище, което издялква от децата ни поредните гайки и зъбни колеленца. Янка Такева носи персонална отговорност за голяма част от тези беди. А може би и за следващите, училищата по подобие на болниците да се превърнат неофициално в търговски дружества, където ефективността се измерва само в пари. Кой одобри и въведе т. нар. делегиран бюджет, унижаващ учителя и покваряващ ученика? С унизени учители как се постига качество?
Оттам нататък следват много въпроси по учебната програма, за това кое е полезно и кое е задължително да бъде преподавано по литература. Докато такевщината управлява образованието ни, в класните стаи няма да има място нито за „Спасителят в ръжта“, нито за „Един ден на Иван Денисович“, нито за „Цар плъх“ или „Изборът на Софи“. Ще си кютаме на тихи обороти, ще въвеждат повсеместно директорите нови и нови такси за родителите, щото то образованието е безплатно, но си има неща, дето трябва да се плащат… Ще товарят хилавите раменца на третокласничките с 10 килограма хартия всеки ден… И така още 10 години, уточнихме го. Дано не са повече.
Образователната система е добре да бъде консервативна, но само по отношение на християнските ценности, защото живеем в християнско общество и годината 2017 все още я броим от рождеството на Христос, не от нещо друго. Обаче по отношение на формите на преподаване и организацията на учебния процес място за консервативност няма.
