Лира Литературно-рекламна Агенция
В един подходящо сив и мрачен ден, с цигара в ръка Джордж Оруел се завърна пред сградата, която сам определяше като кръстоска между интернат за момичета и убежище за лунатици, предаде Гардиън. На сивата стена зад него е изписан цитатът от „Фермата на животните“ „Ако свободата изобщо значи нещо, то тя ни дава правото да казваме на хората това, което не искат да чуят.“ Според Андрю Мар от ВВС, статуята и цитатът са предизвикателство към работещите в медийната група: „Трябва да вършим работата си възможно най-добре, трябва да задаваме странни въпроси, трябва да работим здраво“.
Проектът се забави, след като първоначално ВВС отхвърли статуята заради противоречивия характер на бившия си служител. Но след като Тони Хол пое директорския пост, Оруел беше приветстван обратно. Самият Хол определя писателя като един от най-значимите журналисти на своето време и добавя: „Времето, прекарано в ВВС, повлиява на някои от най-известните му творби“.
Оруел работи в международната програма на медията, но напуска само след 2 години, през 1943 г. В оставката му пише: „От известно време имам усещането, че си губя както времето, така и обществени средства, за да върша нещо без резултат. Чувствам, че ако се завърна към обичайната си работа на писател и журналист, ще бъда по-полезен, отколкото съм сега“.
Скоро той започва работа по най-известната си творба – романът „1984“, а в нея използваната за страховитите разпити Стая 101 заимства модела на конкретно радио студио.
Синът на Оруел Ричард Блеър споделя за ВВС, че баща му е напуснал медията, за да пише, но и за да се подготви за осиновяването му, което се случило през следващата 1944 г. Въпреки че е само на шест години, когато баща му умира през 1950 г., Блеър има жив спомен от риболовните им екскурзии с малката им лодка, когато писателската работа приключела. По повод паметника пък той отбелязва, че въпреки че баща му имал негативно мнение за паметниците, вероятно този би го зарадвал.
Статуята, която е по-висока от човешки ръст, представя Оруел леко приведен към влизащите в ВВС, сякаш се кани да напусне основата си – подходящо за мястото, където обикновено служителите на медията се събират за по цигара. Самият Оруел започва да пуши в училище като акт на бунт, а по-късно описват звучите, които издават белите му дробове, като акордеон. Това със сигурност ускорява смъртта му от туберкулоза.
