Лира Литературно-рекламна Агенция
В Англия се носи градска легенда, според която Шарлот Бронте се изказва осъдително по отношение на Джейн Остин. Мълвата гласи, че тя често казвала следното: „Джейн Остин обрисува приятна градина в произведенията си, прекосете границите ѝ и ще ви покажем истинския свят”.
Легендата е базирана на коментар от страна на Бронте в писмо до литературния критик Г. Х. Луис. Думите ѝ са също толкова неприветливи, но може би не чак толкова грандиозни. Тя пише: „Остин създава внимателно оградена и добре култивирана градина” в сравнение със „свежия въздух на провинцията” от произведенията на Бронте. Това, разбира се, са само метафори, които писателката използва.
Така е и според повечето критици на Остин. Те твърдят, че голямата ѝ автоцензура крие ключа към истината в творбите ѝ. Наистина лоши неща се случват в романите на Джейн Остин. Например Лидия, която сама се довежда до ръба на разрухата, също като Мариан, която не се интересува от западащата си репутация. Това обаче не са мрачни събития на повърхността, а в основата си. Острият хумор на писателката и язвителните ѝ диалози, благодарение на които можем да се надсмиваме на абсолютно всеки от героите ѝ и, разбира се, постоянната ѝ мания към щастлив край са нещата, заради които не си и помисляме да „прекосим границите на градинката ѝ”.
Това значи ли, че няма мрак в добре култивираната ѝ градина? Какво ли става зад затворените врати на къщата със сенките на героите ѝ, които тя така добре обрисува. Дълбоко под сърцето на оптимистичните социални текстове на Остин лежи смразяващ център на страха, който може спокойно да конкурира съвременните ужаси. Няма нужда да излизаме от градината ѝ, защото ужасът идва от къщата.
Не случайно наскоро стана ясно, че ще има нова адаптация по „Гордост и предразсъдъци”, но в мрачна интерпретация. Романът е също толкова за пари и власт, колкото за любов, може би най-точно е да се каже, че „Гордост и предразсъдъци” е роман за жадуването. Не случайно г-н Дарси постоянно нарича Лизи не своя любима, а „опасност”. Опасност, породена от неконтрулируемото му желание.
Разбира се, да не забравяме кавърверсията на същия роман от Сет Греъм-Смит, а именно „Гордост и предразсъдъци и зомбита”, която само по себе си също се сдоби с екранизация. Колкото и интригуващо да звучи представата как Лизи Бенет се бие със зомбита, нямаме чак такава нужда от променената версия, за да видим ужаса в произведенията на Остин.
Превод Кристина Цонева, по материали от „Литхъб”
