Едуидж Дантикат
Дантикат посочва „Любов, гняв, лудост” от хаитянката Мари Виа Чалвет като любимото си заглавие. Казва, че е препрочитала книгата много пъти, както на английски, така и на френски. Всеки път открива нещо ново в нея, което я променя.
Носителят на „Нобелова награда” за литература през 1969 г. винаги е държал живота си скрит. Но през 2011 г. станаха публични негови писма от периода 1941-1956 г. Те показаха на света малко повече от автора на „В очакване на Годо”, включително и заглавията, които най-силно са му повлияли. Той описва „Пътешествие около света за 80 дни” от Жул Верн като „много оживена”, за „Ефи Брист” от Теодор Фонтане казва, че „е предизвикала същите стари сълзи, от същите стари места”. Обяснява също, че е харесал „Спасителят в ръжта” на Селинджър повече от всичко друго до момента.
През 2012 г. в интервю за „Уошингтън Поуст” авторът на „Goosebumps” въхвалява „Вино от глухарчета” на Рей Бредбъри, като я нарича „една от най-неоценените книги”.
Авторката на „Дъщерята на лечителя” посочва китайската класика „Джин, Пин, Мей” с неизвестен автор. Определя я като „книга за добрите обоски, която е била забранена дълго време и читателите ѝ трябвало да я крият под завивките си”.
Създателката на „Хари Потър” посочва като своя любима книга класиката „Ема” на Джейн Остин. Вирджиния Улф казва за Остин: „Що се отнася до великите писатели, нейното величие е най-трудно уловимо” и според Роулинг това е чудесна реплика. Тя посочва и Е. Несбит като детския писател, на когото най-много се оприличава.
Мая Анджелоу
Поетесата и писателка Мая Анджелоу има много любими книги, сред които: „Приказка за два града” от Чарлз Дикенс, Библията и „Малки жени” на Луиза Мей Олкът. Анджелоу казва за Олкът: „Когато чета Олкът, знам, че тези момичета, които описва, са бели, но ги разбирам. Чувствам се сякаш съм с тях в дневната и кухнята им”.
През 1997 г. носителката на различни литературни награди Лидия Дейвис казва за „Ориент Експрес” на Джон Дос Пасос, че е книгата, която му е повлияла най-силно и една от първите „книги за възрастни”, която я е накарала да обикне езика.
Авторът на „Тропикът на Рака” съставя подробен списък от точно 100 заглавия, които са му повлияли най-силно. Най-известните сред тях са: „Брулени хълмове” на Емили Бронте, „Приключенията на Хъкълбери Фин” на Марк Твен и „Клетниците” на Виктор Юго.
Едно от зрънцата мъдрост и вдъхновение, които Стайнбек пренася в „На изток от Рая” идва от книгата „Уайнсбърг, Охайо” от Шъруд Андерсън. Тя става любимата му книга на по-късен етап от живота му. Преди това, такава е „Смъртта на Артур” от Томас Малори, която получава като подарък на 9-годишна възраст.
Когато авторката на „Моето приключение в дивото” се отправя на това пътуване през Пасифика, взема със себе си само две книги. Едната е любимата ѝ стихосбирка на Адриан Рич, която писателката знае почти наизуст – „Мечтата за общ език”.
През 2013 г. в интервю за „Бостън Глоуб”, талантливата писателка посочва Достоевски като свой любим автор. Казва, че неговата книга „Престъпление и наказание” я е променила из основи. „Мисля, че днешните младежи не разбират колко е четивен този роман”.
Джордж Сондърс
През 2014 г. един от най-талантливите съвременни писатели на кратки разкази Сондърс говори при Опра Уинфи за любимите си четива. Сред тях са няколко руски класики като: „Одески разкази” на Исак Бабел и „Мъртви души” на Николай Гогол.
През 2016 г. писателката сподели някои от четивата, които най-силни обича. Детската книжка „Маделин” от Лудвиг Бемелман е първото заглавие, в което тя се влюбва като малка. А професионално вдъхновение търси в „Американски пасторал” от носителя на наградата „Пулицър” Филип Рот.
Превод Кристина Цонева, по материали от „Ментал флос”