Начало / Колонката на... / Дребнавата българска душа

Дребнавата българска душа

uaz-1Николай ФЕНЕРСКИ

Сега на мене ми е ясно, дами и господа, че аз от своята низост с висините на Виктор Ерофеев не мога да се меря, ама поне да опитам, а, какво ще кажете? Ей така, за контраст. И няма да се изказвам за неща, които не познавам, а за такива, които само си мисля, че познавам. Той говори за руската душа, сякаш я познава, със самочувствие, ерудиция, след един такъв категоричен текст какво да си кажеш освен „ами добре, щом казваш, явно ти знаеш, а ние сме архаичните тъпаци“. Не че душата ми е руска, ама е една четвърт украинска, което никак не е малко. И така като се изследвам вътрешно, като ида на рентген и като се подложа на гайгермюлеров брояч и си направя тест за бременност, откривам, че действително има една такава малка четвъртинка пукнатинка у мене, която споменава Ерофеев. Мъничка е, опитвам се да я кърпя, да я лекувам, но ме домързява и ме натиска сънливост и решавам всичко чрез спане съвсем така по руски… Абе много е познал този Ерофеев бе! Той направо ми е направил вивисекция!

Тъй като обаче душата ми е българска на 50 процента (едни 25 процента се губят някъде из мочурищата на Германия и Полша), а и е получила българска закалка в годините, в които е била възпитавана на тукашна територия, ще говоря компетентно и самоуверено до безсрамие по темата единствено за българската душа, за руската няма да се изказвам.

Тази беге душа обича да затваря зимнина. Точно сега през есента е във вихъра си. Обича бурканите тип омния, обича капачките, бидоните, буретата, обича сигурността и спокойствието. Най-страшното за тази душа е да остане без буркани и без кисело зеле в мазето. Без дърва в сайванта. В някои по-топли градове хората вече се отопляват с климатици, но тази топлина не е като от живия огън и няма място за сравнение. Българската душа е автентична, обича истинските неща, терлиците, чергите, обича камината, ако ще и от най-евтините да е, в краен случай и „циганска любов“ върши работа. Знаете ли го онзи клип от лятото, Amor gitana (циганска любов), те възпяват именно тая печка на дърва, да ви кажа аз на вас, дето ужким сте много просветени. Значи, кои се отопляват на дърва и кои имат коне днес – най-богатите и най-бедните. По средата са гражданите, които вече не са истински българи и са забравили своите селски корени и се греят с някакви гадни уреди.

Гражданите на България нямат типична българска душа, защото не затварят буркани с чушки, боб, салата ропотамо, бамя и карфиол и не правят никаква зимнина. Те понякога стигат дотам в забравата си какво е да си българин, че дори си позволяват да теглят заеми от банки, които после не могат да плащат и им се налага да отидат в Англия, където да работят като пакетировачи във фабрика за билки и да се подчиняват на полските си началници, което е отвратително само по себе си, щото ляхите в емиграция са много по-задружни от беге жертвите на банки и си ги мачкат на воля. Българската душа поставя сигурността над всичко друго, затова нарича парите от банките „змийски кости“ и се бои от тях като дявол от тамян. Банките противодействат на тая българска душевност, като повишават лихвите и променят правилата с малките букви жестоко и безмилостно. Получава се още по-голям конфликт между чувството за сигурност и чувството за лакомия.

Българската душа е сътворила поговорките за преклонената главица и сабята, за кроткото агънце и двете майки, за онова да се наведем ниско, докато лошото отмине. Гадни поговорки, но сътворени от оцеляващ народ. Това оцеляване беше основна душевна българска характеристика. Но идва новото време, в което българският слугинаж ще бъде по-високо платен, младите български служители в „кол центровете“ и компютърните специалисти вече теглят заеми и си купуват апартаменти, изобщо, стандартът на живот за неколцина се повишава. Времената се смениха. Трябва да се направи анкета дали програмистите затварят зеле кьосе в бидони с морска сол и вода.

Българската душа е предимно битова, индивидуалистична, антиобщностна, санчопансовска, по-добре врабче в ръката, отколкото сокол в гората. Българската душа страда от дребнавост и предвидливост. Бурканите трябва да почнат да се затварят от май, а дървата да се внесат още през април, ако може. Юни вече е късно. Че кой внася дърва през октомври, само разни безотговорни интелигенти. Може би ще си кажете, че новото поколение граждани притежава вече други качества, но ще ви съобщя, че то е наследило най-лошото от предците си селяни и е издигнало дребнавостта в култ. За него по-важно нещо от скапаното му ауди няма. Велосипед да карат нещастниците, младият тарикат ще се вози „на колата“ дори до ъгъла за хляб. Като един атавизъм му е останало желанието да се грижи за животно и си купува някакъв ротвайлер от магазина, после го развежда по разнебитените улици, оставя го да се изходи направо върху тротоара и не си прави труда да му прибере изпражнението в някаква торбичка. Ние минаваме оттам, настъпваме акото и го занасяме у дома си. Кръговрат български.

Подобно на руската душа и българската е навъсена. Причините обаче може би са други. Какво толкова да се усмихва, да не би да му се е случило нещо хубаво… Че дори и да му се е случило, много хубаво не е на хубаво. Освен това преди малко оня цървул го засече на кръстовището и той още не му е простил. Българската душа е навъсена досущ като турската и от нея той е превзел навъсеността. Ако беше от руската, щеше да има наченки на екзистенциализъм и мирова скръб, обаче балканската и българска навъсеност е съвсем тривиална, земна и битова. Въпросът е защо да бъде приветлив? Да си ведър и приветлив се иска усилие.

Стига ли ви толкова? Или искате да знаете и причината да няма световна българска книга? Ще ви кажа. Има световни сръбски и румънски автори. Български обаче няма. Понеже българските са се вгледали в пъпа си. Това е следствие от дребнавостта. Нека българските писатели затварят кисело зеле в бидони, но нека помислят и как да направят книгата си интересна за повече от трима читатели. Сега излиза филм по „Възвишение“ на Русков – защо? Защото сме се втренчили болезнено в това свое дребнодушие и като че ли намираме сили да му се надсмеем. Ама не съвсем. И си оставаме заседнали в него. Естествено е да ни вълнува оня преходен момент от несвобода към свобода. Но трябва и да признаем, че там виждаме само лудостта на неколцина младежи, всички до един убити. Онова, което преживява и оцелява, е дребнавостта на Русковите герои. Типични битови сметкаджийски образи.

По същата причина пълним залата и за веселата народопсихология на Камен Донев. Хилим се на неговата интерпретация на народното творчество. Обичаме да танцуваме хорца. Хващаме се за личности, които са ни приятни, те обаче са свързани с трети, третите с четвърти и през няколко души от нас сме свързани индиректно с типове, които не понасяме. Но танцуваме заедно. Само на хорото сме заедно. Никъде другаде. Навсякъде другаде не можем да се дишаме. По пътищата искаме да се изколим. Другият ни е враг. Това ако не е шизофрения, не знам кое е. Шизофренията е предизвикана от потискане на нормалните човешки свободолюбиви пориви. Ние свободата не я искаме. Тя води само до главоболия. Така е било. Така и ще бъде. А като няма свобода, няма и луди писатели на върха.

Приключвам само с едно извинение. Всичко това е обобщаване, предизвикано от Виктор Ерофеев. Аз обичам Ерофеев, но не Виктор, а Венедикт. При него обобщаванки няма. Има живот. Това е литературата.

Прочетете още

xIMG-0579-239x300-1-239x300.jpg.pagespeed.ic.esvmeQQ4iw

Противоотрова

Николай ФЕНЕРСКИ Лятото е на издихания. В последните топлички дни си викам хайде да поотворя …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *