Лира Литературно-рекламна Агенция
Процъфтяващото приятелство между двете литературни светила Ханс Кристиан Андерсен и Чарлз Дикенс така и не успява да доживее разцвета си. Спънката се появява, когато датският писател отива на гости на своя колега и приятел в Кент. Колко неприятна е била тази визита става ясно от писмо, продадено наскоро на търг.
През март 1857 г. Андерсен пише на приятеля си, че ще го посети през лятото, като го моли „да остави място в сърцето си за него”. След края на гостуването, продължило цели пет седмици, Дикенс доверява на бившия премиер Лорд Джон Ръсел, че авторът на едни от най-обичаните световни приказки е всъщност много лош гост. В писмото си той казва:
„Говори френски като дивак, а английски като глух и глупав ученик”. Според домакина, Андерсен се справя не по-добре и с останалите езици, които твърди, че владее. Толкова зле, че дори не може да произнесе правилно името на собствените си произведения на италиански език.
Непознатото досега писмо е само един от редките документи, продадени на търга. То ще остане в Лондон, като продажната му цена е 4 600 паунда. Сред останалите реликви е албум, който съдържа изрезка с почерка на Джейн Остин, продаден за 16 000 паунда. Експонатите са част от колекция на шотландско семейство, предавана с поколения. Сред тях има още писма на кралица Виктория, Уилям Гладстоун, Чарлз Дарвин и сър Уолтър Скот.
Гостите, както се казва в английска поговорка, също като рибата, се „развалят” след третия ден. В случая на Ханс Кристиан Андерсен периодът дори е удължен. Двамата се запознават на аристократично соаре през 1847 г. Андерсен поднася почитанията си на Дикенс, като го нарича „един от най-добрите писатели на нашия век”. Няколко седмици по-късно Дикенс, едно от най-значимите имена в Лондон по това време, оставя пакет с писмо и няколко екземпляра от книгите си за Андерсен.
Близки до датския писател забелязват, че след завръщането му у дома, той е станал леко обсебен от английския си колега. В продължение на девет години му изпраща писма като почитател, заедно със свои творби за рецензиране. Когато през 1857 г. го посещава в Кент, улучва лош период за Дикенс, който по това време планира да се раздели с жена си. Писателската му кариера също преживява малки сривове.
През целия си престой Андерсен все е недоволен от нещо. Ядосва се, че няма кой да го бръсне сутрин и че времето е по-студено. Скоро започва да проявява рязка смяна в настроенията. Не веднъж лежи на моравата и плаче, след като е получил лоша рецензия. Домакинът е толкова раздразнен от присъствието на госта си, че след заминаването му написва върху огледалото в гостната: „Тук спа Ханс Кристиан Андерсен в продължение на пет седмици, които за семейството изглеждаха като ВЕКОВЕ”.
Кореспонденцията между двамата приключва скоро след гостуването. Но отношенията им не са завинаги забравени. Според някои историци, Андерсен най-вероятно е вдъхновил Дикенс да състави героя си Дейвид Копърфийлд.
Превод Кристина Цонева, по материали от „Гардиън”
