Лира Литературно-рекламна Агенция
Людмила Еленкова
Нима гърците са толкова бедни, колкото се изкарват, или все така религиозни, както светът ги познава? Питайте нас, българите, дето сме усвоили навика за почивка „на чисто“ при тях и по традиция си носим завистта към оправни съседи. Героят от романа „Бог ми е свидетел“ засилва това усещане – за стремглавия кръговрат на богато общество, което губи почва под краката си, но говори приповдигнато.
Десет години били необходими на писателя Макис Цитас, за да развие образа на Хрисоваландис – безработен неудачник на средна възраст, мъкнещ по улиците на Атина един единствен куфар – символ на малкото здрав разум и византийска гордост, които са му останали. Мъжът върви без посока, псува и съжалява, оплита се в спомени за хубави жени („обаче кръвопийци“), сигурна работа (ама с „откачено началство“), губи се сред чужденците, залели страната и всеки негов монолог завършва с клетва за истинност – бог му е свидетел, че не лъже. Освен бога, той призовава своя психиатър, като гласува поравно доверие и на двамата. Узряването на книгата и нейният герой са напълно оправдани – това е пътят на Гърция за едно десетилетие и трябва да поздравим автора, който получава Европейската награда за литература през 2014 г. с този роман. Да ръкопляскаме, как пълни театралните салони там под форма на спектакъл и да стискаме палци, че ще се появи и у нас. Защото вече го познаваме – смешник, чието име съдържа поличба за богатство, а няма пукната пара, пък визията му на балкански мачо наподобява нашенец, особено що се отнася до шкембето като индикатор за самочувствие. Съвременна пародия на омиров странстващ поет, вдъхновена от посланието на апостол Павел до филипяните – така четем книгата „Бог ми е свидетел“, с благодарност за езика, на който я поднася българския преводач Здравка Михайлова. Иначе, гръцките трусове не могат да ни мръднат, курортът продължава…
