Лира Литературно-рекламна Агенция
Дж. Р.Р. Толкин е най-познат на читателите с книгите си „Властелинът на ръстните” и „Хобит”, които имат и изключително успешни филмови адаптации. Но със сигурност има какво още да научите да учения, писателя и поета Толкин.
Приятелството му с К. С. Луис е нестабилно
Авторът на „Хрониките на Нарния” Клайв Стейпълс Луис е приятел и довереник на Толкин, двамата работят в Оксфорд по едно и също време. Връзката им е толкова силна, че съпругата на Толкин ревнувала, а съпругът й успял да върне към християнската вяра приятеля си. Според Толкин, Луис непрестанно го убеждава да публикува написаното от него, но приятелството им е изпълнено с трусове. То охладнява, след като Луис започва връзка с разведена американка, което Толкин приема като антикатолическа постъпка. След години на минимално общуване Луис умира. В красиво писмо до дъщеря му Толкин пише колко му е липсвал неговият приятел и описва раздялата им като „старо дърво, губещо листата си едно по едно”.
Той е впечатляващ лингвист
Толкин измисля 14 езика, много от които включва в романите си. Докато е в Оксфорд между 1929 и 1959 г., той специализира в областта на старонорвежката и староанглийската лингвистика и владее свободно изчезнали езици, като средновековния уелски, например. Запазени са записи на Толкиновата поезия и песни, написани на такива диалекти, като например готската творба „Bagme Bloma”, за която се е смята, че е първата поетична творба на този език от 1000 години.
Бил много религиозен
Толкин е религиозен и дори твърди, че „Властелинът на пръстените” е религиозна и по-специално католическа творба. Запалените читатели ще забележат, че в нея никъде не се споменава религия или специфични религиозни практики, но Толкин иска символиката и подтекстът да отправят тези послания. Толкин допринася за завръщането на Луис към католицизма по времето, когато и двамата са част от оксфордската литературна група „The Inklings”, в която теологичните въпроси са честа тема на дискусии. Обратът на Луис поражда у него силна креативност, която кулминира в поредицата за Нарния.
Донякъде е хобит
Толкин донякъде завижда на героите си, живеещи в света, създаден от собственото му въображение. Въпреки че е по-висок от дребничките си герои, пушещият лула и любител на природата писател напомня тях по външност. Той ненавижда тежката храна, предпочита да си ляга късно и да става късно и е особено запален по гъбите.
Не бил типичен преподавател
Толкин не бил типичният оксфордски професор. Опитвал се да плаща за продуктите в магазина с изкуствените си зъби и веднъж отишъл на парти, облечен като полярна мечка. Вдъхновението му за хобитите дошло в пристъп на раздразнение, когато написал върху оставен от мързелив студент празен изпитен лист „В дупка в земята живееше един хобит”.
