Лира Литературно-рекламна Агенция
Какао, дърво, мухъл, всяка книга има своя специфична миризма, която издава къде е отпечатана и къде се е намирала.
Какво значи да изживееш една книга? За един библиофил ароматът ѝ има голямо значение. Пенсионерът Питър твърди, че за него книгите ухаят на сол и пипер – точно сухотата, която те лъхва, когато отвориш кухненския шкаф, с привкус на море. А 46-годишната Дона казва, че наскоро е купила книга за детето си само защото му миришела на дъжд.
За историците ароматът винаги е бил важен при определяне произхода и състоянието на старите книги. „Нямам правилна лексика, за да го определя, но има някакъв любопитен мирис като кожа на английски пергамент, много различен от острия хладен лъх от италианските кожи” казва библиотекарят от университета „Кеймбридж” Кристофър Де Хамел (Christopher de Hamel) в „Срещи със забележителни ръкописи”.
Според Мартин Роуз от Есекс историите на това как миризмата на книгите влияе на хората са различни и много интересни. Както знаем от психологията, ароматите най-лесно въздействат на спомените, предизвикват в главата ни асоциации на подсъзнателно ниво и се сещаме за какви ли не неща. Доу Драисма (Douwe Draaisma) разказва за една жена, която изведнъж била обхваната от силно чувство на самота, докато четяла новата си книга. Станало ясно, че всички книги, които четяла като дете, били отпечатани в Лондон и че английските и американските книги се различават драстично по аромат. Разнообразието в него съчетава пипер, различни химикали, мухъл и мастило. Всички съврменни книги миришат почти еднакво.
Учени от Института по устойчиво наследство (UCL Institute for Sustainable Heritage) работят върху проект за свързване на субективните предположения за мириса на книгите с химичните елементи, които участват при направата им. Както и как се отразяват те върху емоциите на читателите. Според библиотекари, участници в проекта, ароматът е това, което първо „удря” читателите, когато влязат. По този начин библиотеките комуникират с тях преди още да са се доближили до книгите. Но какво казват книгите с мириса си е още по-интересно.
Учените лесно могат да анализират химикалите, на които се дължи това, но значението им за отделните личности и емоциите, които предизвикват, ги затрудняват. Библиотеките, които съхраняват стари исторически книги, ухаят много по-различно, отколкото тези, пълни със съвременни. Знае се, че книгите, направени преди 1850 г., имат напълно различен мирис от тези между 1850 г. и 1990 г. Това е така, защото при отпечатването на книги от втората половина на XIX в. и почти целия XX в. целулозата е минавала обработка, която да намали поглъщането на вода от хартията, за да може да се печата върху нея.
Животът на всяка книга също се отразява на уханието ѝ. Има значение къде е пътувала, дали е била съхранявана във влажни или в сухи пространства. Както посочва Де Хамел, някои книги почти не са напускали лавицата от деня, в който са били създадени, докато други са кръстосвали света в дървени сандъци или кожени торби, люлейки се на гръба на кон или са били пренасяни над океаните с големи плавателни кораби или в багажно отделение на самолети.
Затова не се дразнете, когато видите в книжарница или библиотека как някой си „завира нахално носа” в книгите и така преценява дали ги иска. Може ароматът им да е тясно свързан с някое лично преживяване.
Превод от Кристина Цонева по материали от в. „Гардиън”
