Лира Литературно-рекламна Агенция
Рожденият ден е двоен
Толкин започва да пише своя епос още през 1939-а, но изминават дълги 15 години, докато книгата се озове в книжарниците. В средата на лятото, в самия край на юли 1954-а, излиза „Задругата на пръстена“, която включва първите два от общо шестте тома на превърналата се в култ сага. През есента, на 11 ноември същата година, излиза и втори том, наречен „Двете кули“.
Днес „Властелинът на пръстените“ има милиони почитатели по цял свят. Малко се говори обаче за това, че при излизането си книгата останала на практика незабелязана. Реакциите на критиците били сдържани, а оценката – направо хладна. Общото отношение към създаденото от Толкин било негативно.
Първи наченки на популярност се появяват през 60-те на миналото столетие. При това „Властелинът на пръстените“ е открита от широката публика не в родната Великобритания, ами в САЩ. Постепенно тя се превръща в задължителна за четене в комуните на хипитата. Манията обхваща все повече читатели. За да се стигне до днешния феноменален интерес.
По времето на излизането на първите части от романа, Толкин преподава английски език и литература в Оксфорд. Той е сред уважаваните познавачи на староанглийския. Отношението му към литературата е повече от специално, а легенди се носят и за литературния клуб, на който е създател – „Инклинги“. През 1972 г. става и командор на Ордена на Британската империя за своите заслуги.
Днес критиката всъщност признава, че „Властелинът на пръстените“ е изключителна творба. Литературните анализатори подчертават, че писателят е подготвил текста с изключителна отговорност. Той например бил абсолютно убеден, че не измисля Средната земя – главно поле на действие в епоса, ами че я открива.
По същия начин открива този необикновен свят и Питър Джаксън – режисьорът, който създаде най-известната екранизация по „Властелинът на пръстените“. Трилогията му получи рекордните 17 награди „Оскар“. При това не липсват и куриози, свързани със снимките… Виго Мортенсен, който се превъплъщава в ролята на Арагорн – най-великият ловец и преследвач, признава, че се зачел в романа едва докато пътувал към снимачната площадка. „Открих много неща, които познавах – например от келтската или скандинавската митология – споделя актьорът. – За мен снимачният процес в Нова Зеландия представляваше процес на образоване.”
Преди няколко години излезе и сериал, който предизвика разнородни реакции. Въпреки това гледаемостта му беше голяма и „Властелинът на пръстените“ стана любима книга на ново поколение читатели
Българският превод пък се сдоби и с награда от Съюза на преводачите. За жалост, човекът, който помогна света на Толкин да намери много приятели и у нас – Любомир Николов, ни напусна преди броени дни на 74. Малко повече от годините, в които съществува толкиновата вселена, която и самият той обитаваше.
