Начало / Любопитно / Защо лъжем?

Защо лъжем?

206326_b

Защо науката твърди, че е добре децата да лъжат?

Нека започнем с една интересна история. През есента на 1989 г. сред първокурсниците в университета „Принстън” (Prinston University) е Алекси Сантана, чиято лична история комисията намира за завладяваща.
Той почти не е ходил на училище. Сам се е отгледал, живеейки по улиците на щата Юта, където е пасял говеда и четял философия. Той бяга из пустинята Мохаве и там се учи на крос на дълги разстояния.
Сантана бързо се превръща в нещо като звезда в кампуса. Академично също се представя добре, изкарва шестици по почти всички дисциплини. Резервираното му поведение и интересната му биография му създават загадъчен образ. Когато негов колега го пита как леглото му винаги е толкова идеално оправено, Сантана отвръща, че спи на пода. И звучи напълно логично, че човек, който е прекарал целия си живот по улиците, няма да има склонност да спи на легло.
Дотук чудесно, освен че историята на Сантана е лъжа. Около 18 месеца след като започва да учи, една жена го разпознава като някого, когото е познавала преди 6 години под името Джеймс Хънтсман в гимназия „Пало Алто” в щата Калифорния. Но дори и това не било истинското му име. Служителите в „Принстън” накрая научават, че името му е Джеймс Хоуг, на 31 години, който е лежал в затвор в Юта заради откраднати инструменти и части за колела. Накрая е отведен от университета с белезници.
128294zОт тогава насам Хоуг е арестуван още няколко пъти за кражба. През ноември 2016 г. бил арестуван отново, докато крадял в Аспен, щата Колорадо, и се представил за друг човек.
Човешката история е пълна с опитни и периодични лъжци като Хоуг. Много от тях са престъпници, които оплитат хората в лъжите си, за да си спечелят нещо, което не им се полага. Като например финансиста Барни Мадов, който с години мами инвеститори за милиони долари, докато един ден аферата му не излиза наяве. Други са политици, които лъжат, за да си спечелят власт, като известният случай с американския президент Ричард Никсън, който отрича да има каквото и да било участие в аферата Уотъргейт. Понякога хората лъжат, за да не навредят на имиджа си, както демонстративно направи президентът Доналд Тръмп, който заяви, че хората при избирането му са повече, отколкото тези на първия мандат на президента Барак Обама. Хората лъжат и за да прикрият неприлично поведение, както плувецът Раян Локти по време на летните Олимпийски игри през 2016 г. Той твърди, че е бил ограбен и заплашен с пистолет на бензиностанция, а впоследствие става ясно, че заедно със съотборниците си е препил предната вечер на купон и е бил задържан от въоръжена охрана заради унищожаване на частна собственост. Дори в академичните среди – свят, за който е характерно хората да са изцяло отдадени на търсенето на истината, са се проявили различни мошеници през годините. Като физика Ян Хендрик Шьон, чието научно откритие в проучването за молекулярния полупроводник е обвинено за измамно.
Тези лъжци са набирали лоша слава заради това колко нечувани, безсрамни и разрушаващи са лъжите им. Но измамата им не ги прави чак толкова различни, колкото си мислим. Лъжите на гореспоменатите измамници са само върхът на пирамидата от измами, познати на човешката история от цяла вечност.
193984_bЛъжата, както се оказва, е нещо, към което повечето от нас са добре приспособени. Лъжем с лекота, по всякакъв повод – непознати, колеги, приятели и любимите си хора. Възможността да сме нечестни е толкова естествена за нас, колкото нуждата ни да се доверяваме на околните, което по ирония на съдбата, ни прави ужасни при улавянето на лъжи. Склонността ни към измама е втъкана в нас толкова дълбоко, че е напълно правилно да казваме „да се лъже е човешко”.

Лъжем, за да се самоизтъкнем

Същността на това да лъжем е отбелязана методично за пръв път от Белла де Пауло, социален психолог в Калифорнийския университет в Санта Барбара. Преди две десетилетия Белла и колегите ѝ помолили 147 възрастни да си записват всеки опит да подведат някого в продължение на седмица. Изследователите отбелязали, че обектите на изследването лъжели средно по 1-2 пъти на ден. Повечето лъжи били безвредни, някои се опитвали да прикрият некомпетентността си, други не искали да наранят чувствата на близките си. Някои лъжи били по-скоро оправдания – един от наблюдаваните субекти обяснил, че не е изхвърлил боклука, защото не знаел къде трябва да го занесе. Но имало и такива лъжи – като тази, че е син на дипломат, които били напълно умишлени, за да се изгради имидж. И докато това са не толкова сериозни измами, при едно от следващите изследвания де Пауло и колегите ѝ регистрирали „по-сериозни” лъжи като това да крият извънбрачна връзка от партньора си или да попълват невярна информация на формуляр за кандидатсване в университет (подсъдимо).

Лъжем за кеф

Изследователи твърдят, че лъжата като периодично поведение възниква не много след появата на езика. Способността да манипулираме другите без да използваме физическа сила давала предимство при намирането на провизии, но и на приятели. Много подобно на еволюцията на стратегиите на измама за оцеляване в животинското царство, като например камуфлажа. „Лъжата може много лесно да се сравни с другите начини за набиране на сила”, отбелязва Сиела Бок, преподавател по етика в университета „Хардвард” и един от най-изтъкнатите изследователи на темата. „Много по-лесно е да излъжем, за да получим нечии пари или материално имущество, отколкото да ги ударим по главата и да избягаме или пък да оберем банка”.
125978zЛъжата е считана за дълбоко вкоренена в човешката природа черта, но изследователи на социалните науки и невролози твърдят, че са я „изкоренили” от първичността ни. Как и кога се учим да лъжем? Какви са психологичните и неврофизичните наченки на нечестността? Къде повечето от нас теглят чертата? Изследванията показват, че сме склонни да вярваме на определени лъжи дори и когато са недвусмислено опровергани от очевидни доказателства. Това показва, че склонността ни да подвеждаме другите и уязвимостта ни към техните лъжи са още по-активни в сферата на социалните мрежи. Способността ни като общество да различаваме истината е под безпрецедентна заплаха.
Когато бях в трети клас един от съучениците ми донесе в училище стикери със състезателни коли, за да се изфука. Стикерите бяха ослепителни. Толкова много ги исках, че си останах в класната стая в часа по физическо и ги преместих от неговата раница в моята. Когато съучениците ми се върнаха, сърцето ми препускаше. Паникьосвайки се, че ще ме хванат, измислих примитивна лъжа. Казах на учителката, че двама тийнейджъри са се появили на мотор, влезли са в класната стая, тършували са из раниците и са си тръгнали със стикерите. Както можете да се досетите, тази дребна лъжа се пропука доста бързо и аз доброволно ги върнах.
Наивността и лъжите ми – ставах по-добър, повярвайте ми – се разраснаха в шести клас, когато мой приятел ми каза, че семейството му има летяща капсула, с която можем да отидем навсякъде по света. Подготвяйки се за такова пътуване, помолих родителите ми да ми приготвят няколко обяда, с които да изкарам пътешествието. Отказвах да приема, че твърдението на приятеля ми не беше вярно дори когато по-големият ми брат се изкикоти шумно. Наложи се бащата на приятеля ми да идва, за да ме убеди, че съм бил подведен.
171303_bТези лъжи, които аз и приятелят ми изричахме, не бяха нещо необичайно за деца на нашата възраст. Точно като прохождането и проговарянето, да се научим да лъжем е нещо естествено за порастването. Докато родителите често считат лъжите на децата си за проблемни, защото ги смятат за сигнал, че губят невинността си, Канг Лий, психолог от университета в Торонто, вижда появата на подобен вид поведение при децата като знак, че когнитивните им способности се развиват нормално.
За да изследват лъжата при децата, Лий и колегите му провели прост експеримент. Поискали от няколко деца да познаят какви са играчките, които били скрити от тях, подавайки им само аудио следа. За първите няколко играчки следата била очевидна – лай на куче, мяукане на котка, и децата отговаряли лесно. След това, използвали звуци, които не били пряко свързани с играчките. „Например пускахме музика на Бетовен, а играчката беше кола” – обяснява Лий. Водещият на експеримента напуска стаята под претекст, че трябва да говори по телефона – лъжа в името на науката – и казва на детето да не наднича при играчката. След като се връща го пита каква е играчката, след което и дали е погледнало.

Лъжем за лична изгода

От поставени скрити камери учените установяват, че повечето деца не могат да устоят и поглеждат. Процентът на децата, които поглеждат и после лъжат, че не са, расте с възрастта им. Сред 2-годишните само 30% са нечестни, сред 3-годишните стават 50%, а при 8-годишните вече се покачва на 80%.
Децата стават и по-добри в лъжите си с възрастта. Предполагам, че 2- и 3-годишните не осъзнават, че като познаят каква е играчката, това ще ги издаде, че са погледнали. На 7 и 8 години децата вече разбират условията и замаскирват лъжата си като умишлено дават няколко пъти грешен отговор или изиграват така сцената, че да изглежда все едно случайно са налучкали.
172321_bДецата между 5- и 6-годишна възраст остават по средата. В едно изследване Лий използва динозавъра Барни като инструмент на експеримента. Едно 5-годишно момиче, което твърди, че не е погледнало тайно скрития под палто динозавър, казва, че иска да го пипне преди да предположи какво е. Слага си ръчичката под наметката, затваря си очите и казва „А, знам какво е. Това е Барни”. Когато Лий го пита как е познало, то казва, че го усеща като нещо лилаво.
Това, което помага за усилването на способността и желанието да излъжем с възрастта, е умението да се поставяме на мястото на другия. Познато като теория на ума, това е умението, което развиваме да разбираме възгледите, намеренията и знанието на другите. Друг фундамент на лъжата е оперативната роля на мозъка – способностите, необходими при планиране, активиране на вниманието и налагане на самоконтрол. При 2-годишните, тези, които са излъгали, че не са поглеждали играчката се представят по-добре на тестове за теорията на ума, отколкото тези, които са били честни. Дори при 16-годишните деца, опитните лъжци се справят по-добре в тестовете оттези, които рядко лъжат. От друга страна, децата с различно ниво на аутизъм, познати с това, че се представят добре на тези тестове, са слаби лъжци…

(следва)

Превод от английски Кристина Цонева

Източник: www.nationalgeographic.com

Прочетете още

DSC_0166-scaled-e1632469468445

Боряна Григорова: Токсичните връзки са сигнал за проблем със самите нас

Полезна тема обсъждаме с психотерапевта Боряна Григорова Тя е графичен дизайнер по професия с дългогодишна практика …