Що е PR?

fenersky-300x300Що така всички се страхуват от Божана Апостолова? Не разбирам, наистина. Знам, че е своенравна и непоколебима, получил съм впечатление от изявите ù, ама чак толкова да ù треперят всички знайни и незнайни, големи и малки писачи, писатели и графомани, нещо не ми се връзва. Какво като е влиятелна? Чак толкова ли е влиятелна? Всички ли и навсякъде са зависими от нея в българското литературно пространство? Нищо лично, просто питам. „Жанет 45“ издаде моята първа книга, сборник с разкази „Апокалипсисът е дело лично“ през 2009 г. До миналата 2016, тоест в продължение на цели 7 години издателството с голяма моя помощ продаваше тиража от 500 броя. Знам много графомании, които са разпродадени в по-голям тираж за много по-малко време. Книгата ми е добра и го казвам не за друго, а защото получи няколко награди и знам мнението на доста читатели. Но е първа книга, не иде да ù правят някаква прекалена реклама. Освен това разказва разни истории, в които няма секс и насилие. Ако бях издал с друго издателство, както направих със следващата книга, нямаше да се сдобия с това лично неприязнено отношение към „Жанет 45“.

Та що така сега всички виновни млъкнаха след шума около „Pod igoto“? Изплашиха ли се нещо? Или не очакваха чак такъв ефект? Представям си как К. Трендафилов се обажда на М. Пейков и му казва: имам една идея да разлаем кучетата. И ги разлаяха. Ако я имаше книгата, написана на маймуница, тук в Бургас, щях да си я купя, да извадя камерата и да я изгоря публично на площада – няма само те да се възползват от пиара, който безплатно се завихри и който отричаше да е възнамерявала влиятелната българска издателка. Щях и аз да се наредя на опашката на облагодетелстваните от шума. Това беше. Празникът отмина, шумът спихна. Ефект от кампанията – нулев. Поне този, който обявяваха, че са имали за цел. А съпътстващите ефекти не са малко и в издателството са доволни, вдигнаха добра пушилка. Ето това е жалко в цялата тази безвкусица.

Издателството е фирма, юридическо лице, то има за цел да осъществява продажби и да печели пари, иначе се губи смисълът от съществуването му. За едната слава никой не работи. Ако издателството беше заявило безхитростно и директно – да, правим си пиар, това е допустимо от закона и не е в разрез с морала ни, щеше всичко да е честно и точно. Обаче, да ми се правят на големите защитници на българското слово, да ми заявяват, увити в артистичните си шалчета, колко много ги боли заради писането на маймуница – тука корабче плува ли, я вижте! По-поуека, молим. И изниква следващият въпрос по логиката на съвремието ни – лицемерието част ли е от пиара? Щото така, както си ги плещят за високи цели и висши идеали, току-виж някой им повярвал. Все едно не живеем в един безкраен преход и не сме обръгнали на лицемери от всякакъв калибър. Дайте да бъдем честни, а? Честността е най-добрият пиар, според мен. Но още специалистите по пиар не са стигнали до тоя извод, тепърва им предстои.

Всеки ден комуникирам с хора на възраст от 11 до 18 години, налага ми се професионално. Повечето от тях, да речем 80 процента, когато пишат на клавиатура, ползват българските букви, но с латинската подредба, Bulgarian phonetic, транслитерирана QWERTY подредба. Останалите 20 процента са научени от родителите си да използват червените бутончета, БДС. Те са по-удобни за писане на нашия език, поради причината, че когато се изписва някоя дума, обикновено редът е от букви за гласен и съгласен звук и клавиатурата е оптимизирана за именно такава последователност. Освен това най-използваните букви са О, Т, Н, А, които са разположени така, че да бъдат натискани със силните пръсти на двете ръце, показалец и среден. И така двете ръце се редуват постоянно. Това е и причината българската клавиатурна подредба да се различава от руската и другите кирилски подредби, в другите езици има други особености. Толкова е просто това обяснение.

Маймуницата днес не е такъв проблем, какъвто беше преди десет години. А ако постепенно децата бъдат приучвани да свикват с БДС подредбата, всичко ще си дойде на мястото. Фонетичната транслитерирана подредба в действителност е по-големият проблем от самата латинска азбука, защото е преходен момент. Изпуснати са няколко поколения, които ползват и по навик цял живот ще ползват само фонетичната. Някой ден те ще са собствениците на влиятелни издателства. И заради този навик да ползват непривична подредба може да си решат, че нищо не ги спира направо да си издават книги на български, но с латински букви. Това по никакъв начин няма да направи българския език по-познат на чужденците. Те ще успяват да разчетат думите, които нищо не им говорят. Но ще е една стъпка към отродяването на българската нация. Писмените знаци за някои като мен имат сакрално значение. Те по някакъв начин пазят филогенетичната памет. В диалога интересен е този, който е различен от нас. Нашата азбука все още ни съхранява като различни, макар и унифицирането с масовата култура да си върви по план. Това уеднаквяване води до скука. Тази леснина днес да достигнем до другия край на света чрез приложение като Гугъл Земя отнема поезията на пътуването. Всичко се свежда до култура на потреблението. Ние сме нямали кой да ни учи на такава в Интернет и се учехме сами. Дотам, че днес не ползвам операционна система, произведена от Майкрософт. Но на мен ми пука какво ползвам, какво гледам, какво слушам, какво ям. На мнозина съм забелязал, че не им пука и са всепоглъщащи, телевизорогледащи, немарливи спряво входовете на душата и тялото си, пропускат всичко в себе си.

Цитат от Уикипедия: „През 1913 г. в гимназиите започва обучение по писане с десетопръстната система по новата клавиатурна подредба.“ За БДС става дума. Някой нещо има ли да добави? 104 години по-късно ако някой предложи в часовете по ИТ вместо с глупости да занимаваме учениците с писане на БДС, ще го обявят за луд. Пиша често мейли на словашки, ползвам и английски, казвам ви от опит, че не е трудно човек да свикне с 3 и повече клавиатурни подредби и да пише, без дори да си гледа в пръстите. Имаше преди години един Ото Кронщайнер, който първо получи титла Доктор Хонорис Кауза от моя, Търновския университет, а после тя му беше отнета заради препоръките му в България да почнем да пишем на латиница. Няма друг случай на отнемане на такава титла. Изводът е много прост – към всичко трябва да се подхожда с мъдрост, с разум. И да има Държава, която не позволява диверсии и пази своята автентичност със закони.

Проблемът е в буквите, но и не само. По-големият проблем е в смислите. Правил съм го със стихотворението „Заточеници“ в час – превод от български на български на думите „заник“, „алеят“, „чутния“, „тъмномодър“…

Познайте от къде са взети думите: „бухлати“, „фарфорова“, „запрещава“, „челяд“, „прежното“, „кесия с минцове“, „колчем“, „сукно“, „мотовили“, „исполински“, „одърче“, „чибук“, „ревнители“. Богат речник – това ни липсва все повече на млади и стари. Емил Конрад няма да запълни тази липса, нито К. Трендафилов, сещащ ли се. Менят се времената. „Под игото“ живее в едно друго време. Тенденцията е към опростяване, а то води до опростачване. Проблемът с буквите е следствие на проблема със смислите. И понеже авторските права на Вазов са изтекли, днес всеки може да упражнява липсата си на мярка върху него.

А „Под игото“ всъщност е един нелош български роман с изключителен исторически пиар. Лично на мен много по-любим ми е „Железният светилник“.

 

Прочетете още

xxxIMG_20171107_144600-300x225-1-300x225-1-1.jpgMic_.TDAAQZxrTX-300x225-1-1.jpgMic_.v0ZY8D2Kol-300x225-1-300x225-1-300x225.jpg.pagespeed.ic_.XIMxRG49DI-300x225

Езикови бариери

Николай ФЕНЕРСКИ Понякога това, което ни пречи, не е толкова сложно. Но се получават сложни …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *