Лира Литературно-рекламна Агенция
Трудно е да се измери влиянието, което Борис Акунин има върху руското общество, а Владимир Путин вероятно се страхува от него. В повечето страни изключително продуктивният автор няма да бъде считан за заплаха за властта, но Русия не е като повечето страни.
Руската национална идентичност се оформя под влиянието на велики литературни фигури. Сталин, който освен всичко друго е и поет, разбира това по-добре от всеки други. Той безскрупулно прилага стратегията на цензурата и контролира руската литература, точно както контролира и хората. Владимир Путин не пада по-долу. Кремъл се опитва да диктува реалността, Путин трансформира новините във фикция, а фикцията – в история. А Акунин стои на пътя му.
По отношение на мащабите Акунин може да бъде възприет като руската Дж. К. Роулинг – не като стил, но мистериите му, ситуирани в имперска Русия от 19 век, са публикувани на около 50 различни езика и продадени в „скромните” 30 милиона копия. Акунин има публикации под най-малко четири различни имена, включително собственото си. Той е преводач, есеист, професор, драматург и историк.
Роден като Григорий Чхартишвили в Грузия през 1956 г. в семейството на грузинец и еврейка, той се мести със семейството си в Москва през 1958 г. И там продължава животът му и до днес в постоянно доказване на литературната му величина.
За първи път критиките му към Кремъл добиха публичност през 2011 г., но се подновиха през 2014 г. при анексирането на Крим. Путин пък, който е фен на творбите на Акунин, се опита да използва срещу него грузинския му произход. Иронията в случая е, че Путин използва сценария на най-известния грузинец на всички времена – Сталин.
И така Борис Акунин се превърна във водач на интелектуалната руска опозиция. По-късно той започна работа по мащабна 8-томна история на руската държава, което вероятно е било прието като знак за заплаха от Кремъл. През миналата година от печат излезе том 3, но с нарастването на критиката му към руските лидери и случващото се с все повече представители на опозицията, съществуват опасения, че той няма да успее да го докара до том 4.
Освен с протести и ревизиране на гледната точка на Кремъл за историята, в последно време Акунин е зает и с първия си проект в САЩ – адаптация за Бродуей на „Хамлет” представя полицейска държава, в която интригите и опортюнизмът процъфтяват”. Пиесата на Акунин поставя изключително актуалния въпрос за новите и старите в политиката.
Авторът е неуловим напоследък, а по очевидни причини местоположението му е неизвестно. Животът му е достатъчно интригуващ, за да бъде част от един от неговите романи. Наскоро той даде интервю за The Daily Beast и един от въпросите беше за драматургията. Акунин твърди, че писането за театър го релаксира, сравнявайки го с отиване на ваканция. „Писането на пиеси е нещо чудесно безотговорно. Диалозите са най-лесната част от един литературен текст, всеки автор на художествена проза би го потвърдил. И ако нещо не е доизчистено, има много хора, които ще го направят – режисьорът, актьорите. Друго хубаво нещо е, че публиката в театър е като твой затворник”. Може би тук трябва да се отбележи, че псевдонимът, който той избира – „Акунин” – означава „злодей” на японски език, който писателят изучава с години.
А по повод публиката авторът на пиеси допълва: „Те си купуват билети, правят си труда да дойдат в театъра, така че пиесата трябва да е наистина ужасна, за да накара публиката да си тръгне. Докато книгата просто я затварят, неблагодарните копелета. Накратко, обичам да пиша за театъра”.
Ако Путин беше герой на Шекспир, кой щеше да е? На този въпрос Акунин се оживява и заявява „Яго, без съмнение. Този човек е много добър в краткосрочното планиране, но има проблем с калкулирането на бъдещи усложнения”.
Попитан за работата си и какво би искал американската аудитория да разбере за Русия и хората ù, Акунин отговаря: „Единствено това, че Русия е интересна страна, която е извън клишетата”. На въпроса как приема представянето си като дисидент, Акунин заявява: „Вероятно съм такъв, но не съм толкова пламенен като истинските политически дисиденти. Не съм героичният борец срещу режима. Това, което правя, е просто да казвам каквото мисля”. Ако Кремъл реши да спре Акунин по пътя му към том 8 на неговата история, ще е защото няма да осъзнава, че така посвещава том 9 на писателя.
