Начало / Любопитно / 8 причини да пишете разкази, не роман

8 причини да пишете разкази, не роман

0317_why-i-write_cog„Бях на 20 години, когато се захванах сериозно с писане. Под „сериозно” имам предвид, че исках да пиша, публикувам и печеля от това, тъй като за мен линията, която разграничаваше хобито от кариерата, беше финансовата. Затова предприех стъпката, която ми се струваше естествена за битието на писател – написах книга. И това беше голяма грешка, защото нямах никаква представа какво правех. Едва познавах концепциите за структура, сюжет и развитие на персонажите, учех всичко на принципа на пробата и грешката, което е един от най-лошите начини, когато става дума за писане. Отне ми шест години и два отхвърлени романа, за да произведа книга, която си струваше и беше публикувана. Това доведе до въпроса „Какво направих по различен начин?” Ако имах машина на времето, щях да се върна назад и да се посъветвам да чета повече книги и есета за самото писане. Щях да си обърна внимание, че приятелите ти да четат написаното от теб не е като критичното четене в писателски курс. И не на последно място щях да си кажа „Зарежи романа, има много по-ефективни начини да изгладиш кривините си”. Това признава за сайта litreactor.com Брандън Тийтц.

Той предлага и осем причини, заради които амбициозните млади автори да изберат разказите пред писането на роман.

Периодът на пробата и грешката е по-кратък

Писателите имат набор от умения, имат глас и стил, познават езика, граматиката, пунктуацията. Те могат да ви омаят, да ви запалят и да ви взривят съзнанието. Те са причината хората да казват, че предпочитат книгата пред филма. Но се изисква време, за да достигнеш това ниво – години. И всеки прави грешки по пътя. Затова е по-добре издънките да са в по-малки и по-лесни за управление и промяна формати, отколкото в роман. Поправянето на 7-страничен разказ е много по-лесно от промяната на роман от 300 страници. Дори идеята за романа ви да звучи страхотно, трудно ще убедите някой да си го купи, ако не ви е роднина или приятел.

Можете да изпробвате

Романът е обвързване, нужно е време, за да се завърши. Обвързвате се с гледна точка, глас, структура. Ако книгата ви е в трето лице, единствено число, минало време, добре е да си остане така до края. Същото важи и ако главният ви герой е с южняшки акцент. Разказите са по същия начин, но в по-малка степен. Това означава, че можете да изпробвате различни гласове, полове, звучене. Възможността да не се обвържете дългосрочно ще ви позволи да откриете много по-бързо кой стил на писане е вашият.

Зарежете го!

Споменах, че писането е обвързване, но понякога просто не се получава, досадно е, объркано, сюжетът забива и персонажите не са интересни. Всеки писател е минавал през това и причините за това могат да са най-различни, а мнозина ще ви кажат „Зарязах го”. В началото ще имате повечко за зарязване, тонове в кошчето и това е наред – това е част от процеса. Но правейки го, ще започнете все по-бързо и лесно да усещате кои идеи си заслужават. А сърцето ви ще бъде много по-леко разбито, ако се наложи да изхвърлите в коша 10 страници, отколкото няколкостотин. Практикуването на провала е важна част от израстването, но го дръжте в малки мащаби.

Критиката е лесно достъпна

Когато завърша роман, аз имам кратък списък с хора, на които имам доверие за първоначалното му прочитане. Всъщност тези хора са по-малко от пръстите на едната ми ръка. А причината за това е, че хората, склонни да прочетат критично цял ръкопис, са сравнително малко. Не е същото, като да помогнеш на приятел да се премести или да го вземеш от летището. Най-малкото, това отнема няколко седмици и всъщност е доста голяма услуга. С разказите не е така, а ако участвате и в писателски курс, ще получавате мвого обратни връзки веднага след написването на текста. Така че не само времето за получаване на критичното мнение е по-кратко, но вероятно ще намерите и повече читатели.

Увеличават портфолиото

Един ден може и да се обърнете към литературен агент, но едно важи при тези хора – те предпочитат писатели с доказани успехи. И тук разказите се незаменими. Всеки разказ, който публикувате, ви утвърждава като писатели. Приемането на първи роман е голяма стъпка и кредит на доверие от страна на агента и ви гарантирам, че може да се случи само с куп публикации зад гърба ви. Така че направете си труда и натрупайте опит, ще ви се отплати в дългосрочен план.

Бързи пари

Темата за парите е важна. След като издателят, продавачът и агентът вземат тяхната част от прихода, за вас остава малко. От друга страна, разказите носят повече пари за по-малко време и обем. Друг плюс на плащанията при разказите е, че се случват по-бързо, освен това често страните по финансовата линия, които очакват своя процент, са по-малко. Авторските права върху разказите също са различни от романите, за по-кратко време и за определени издания или сборници. Разказите могат да се препечатват много по-лесно и успешно от романите.

Създавате си аудитория

Ако сега започвате да пишете, вероятно само вие популяризирате работата си, започвате без аудитория и фенове и малко по малко започвате да градите. Това се случва по-трудно, ако първото ви издание е роман, особено когато никой не е чувал за вас. Съревновавате се с вече утвърдени автори и трудно ще намери купувачи за вашата книга. Тук е мястото на разказите – те създават читателски кръг, а с възможностите на социалните медии това става още по-лесно. Хората по-лесно ще прочетат нещо от непознат автор безплатно. Ролята на сборниците, в които са събрани разкази на различни автори, също са успешни. Много читатели може да се срещнат по този начин за първи път с ваша творба и да потърсят още.

Четенето на живо

Някой ден ще ви се наложи да четете на живо и ако това са извадки от роман, повярвайте ми, не струва. В девет от десет случая ще се окажете с текст, който не представя контекста и изобщо не звучи като страхотния трейлър, който сте си представяли. В такива случаи разказите са много удобни, защото те са завършени, развити, с начало, среда и край и винаги са по-добрия избор от фрагмент от роман. Всеки автор се нуждае от текст, който звучи перфектно при четене в рамките на 7-10 минути, така че захващайте се за работа.

В заключение

Този текст е за онези, които тепърва започват и едва ли ще ви е полезен, ако вече има поне една книга с вашето име на нея. Ако обаче нямате нищо зад гърба си, осемте съвета ще са ви от полза. Да, разказите не са грандиозни като роман, но имат много предимства. Те дават полето за научаване на уменията, които ще ви доведат до голямата творба, а и привличат първоначално внимание към работата ви. Романът е в пъти по-висока топка, за която разказите ще ви дадат отскок.

 

Прочетете още

1535393395830_1535393414.jpg--diego_galdino__barista_e_scrittore

Диего Галдино: Пиша за Рим, кафе и любов

Писателят работи в кафенето си и смята, че имаме много общо с италианците Аромат на …