Лира Литературно-рекламна Агенция
Изгубена творба на Уолт Уитман беше намерена в архивите на викторианския вестник „New York Sunday“. Въпреки че е публикувана анонимно, книгата съвпада със съдържание, открито в бележник на писателя, което учените считаха за изгубено. Книгата, озаглавена „The Life and Adventures of Jack Engle“, вече е публикувана олайн, а изследователите смятат, че тя ще промени начина, по който до момента се възприемаше ранното творчество на автора. „Сега виждаме, че фикцията и поезията се смесват по неочакван начин“, твърди редакторът Ед Фолсъм.
Книгата е открита от Закари Търпин от Университета в Хюстън и е датирана към 1852 г. Уитман започва работа по нея по същото време, когато пише и една от най-значимите си творби „Стръкчета трева“, която е публикувана 3 години по-късно. Търпин описва книгата като „забавна, креативна, странна малка книжка“. Тя е с класически сюжет – корумпираният адвокат г-н Ковърт се опитва да открадне наследството на поверената му Марта. Сиракът Джак се опитва да спаси своята сестра по съдба и открива, че съдбата му е свързана с нейната. С написаната в дикенсов стил творба Уитман разчиства стари сметки, тъй като собственият му баща е измамен от нюйоркски адвокат.
Търнип открил книгата, докато проучвал каталога с ръкописи на Уитман – изчерпателен списък са оцелелите записки, ръкописи и тетрадки на поета. Сред парчетата от пъзела той среща имената Ковърт, Джак Енгъл, Смит. Детективското му търсене го отвежда до малка обява от 1852 г. в „New York Daily Times“ (сега „New York Times“), анонсираща публикуването на творбата в неделното издание. „Нещата просто се навързаха – годината, името на книгата, вестникът, на който Уитман е сътрудничил“, споделя Търнип. Необоримият аргумент се появява, когато той открива съвпадението между имената от бележник на Уитман и тези от историята: „За няколко секунди не можех да повярвам, че съм единственият човек на Земята, който знае за съществуването на тази творба“.
Откритието е значимо не само заради своята рядкост, но и заради непознатия характер на прозата на Уитман. Книгата разкрива опитите му да открие идеалната форма за израз на идеите си. „В историята виждаме Уитман по нов начин, не като уверения поет, когото познаваме“, обяснява Търпин: „Видимо е, че той експериментира и опитва различни жанрове и модели на писане в търсене на тези, които ще са му достатъчни за изразяване“.
Фолсъм е съгласен, че книгата разкрива търсенията на Уитман по отношение на формата и дава знак за времето, когато той се насочва към поезията. Сюжетът приключва внезапно в глава 19, докато Джак скита в едно гробище, разсъждава върху многото погребани житейски истории и сам усеща как тревата покрива лицето му. Според Фолсъм, „Това е моментът, в който се усеща отказът на Уитман от конвенционалните сюжети и форми, които не са достатъчно изразителни за неговите идеи. Романът ни позволява да усетим онзи момент от развитието му, когато осъзнава, че художествената проза просто не отговаря на творческите му търсения, на които се отдава до края на живота си“.
Възобновяването на интереса към работата на Уитман е факт, а в нея са видими неговите оригиналност, страст, идеализъм и демократичен патриотизъм. „Уитман от средата на 19-и век е пламенен“, твърди Търпин, който има участие в намирането и други по-необичайни изгубени творби на поета. През миналата година той разкри труд с дължината на роман от Уитман, посветен на здравето на мъжа и засягащ теми от , мъжествеността през грижата за краката до физическите упражненият. Според Търпин вероятно има още изгубени творби в архивите, които само чакат търпеливите изследователи да ги открият.
