Ексцентричната белгийка Амели Нотомб бележи нов триумф с романа си „Петрония“. Така се нарича млада жена, която идва в живота на зрялата писателка, за да утоли поривите й за сродна душа в писането и… пиенето. От мига, в който изхвърля папарак от една книжарница, времето за двете спира и потича ускорено. Представяйки си пяната на доброкачествено шампанско (то се лее на всяка страница), читателят попива ефирните им разговори и декадентско поведение в Париж, Лондон, Брюксел.
Докато обръщат чаши, пътуват, трупат впечатления, поостаряват междувремнно, губят се една за друга, после се намират, създават книги (и доста главоболия на хората), двете дами търсят израз на всичко това.
Подобно на съименника си, древноримският автор на „Сатирикон“, Петрония играе с думите, притежава своенравие и свежест. За да получи трайно признание обаче, тя може да поиска мимолетни жертви, дори самата Амели Нотомб. По нейна мярка – второ аз, явно женското й допълнение упорства в амбициите да се наложи като писател.
Какво е „Петрония“, се питаме. Следа в паметта, нашепнато от подсъзнанието желание, господство на прищевките на всеки творец, неудовлетворен от живота… Или човек от плът и кръв, който ни помага да възприемем деня си като отговорност към другия. Години да го търсим, когато изчезва, да се тревожим, ако го боли, да сме щастливи, щом успее. С целия си крехък баланс, крепящ два трудни характера, „Петрония“ не постига умереност в смисъла, но е един от най-опияняващите романи на Амели Нотомб.