Лира Литературно-рекламна Агенция
В книгата на Матей Хоржава те са повече от четиридесет. Носят аромат и пълнят сърцето. Повече за тях и автора им разказва Краси Проданов
„Ракия” е написана в Банат
Това помага веднага да ни стане близка. Българите, които живеят там, и до днес почитат традициите и говорят езика на предците си. В някои отношения – по-добре и от нас.
Появяват се и сред героите на Хоржава, макар и само като статисти, някъде в селата по хълмовете на красивата област. А Банат наистина е очарователен – суров, на места още девствен, въпреки вековното присъствие на хората. Природата там е стихия, а ракията – лек за всичко.
Има я на много места и в книгата на Хоржава
Ту ритуално изпита по тъжен или весел повод, ту погълната набързо, за да прикрие слабост. Всъщност затова е хубава и неговата литературна „Ракия” – показва нещата откровено, изписва истинските им имена.
Книгата се ражда на части, малко по малко
Героят рови в паметта си, а оттам изскачат често незначителни факти, лица. Случките лека-полека се превръщат в истории. Те пък – в картината на цял живот.
Трудно е да кажем, че „Ракия” е сборник от разкази. По-скоро е сбор от житейски ситуации, които се разпростират отвъд конкретната съдба. Сглобяват мозайка от образи, вдъхват дух на природата наоколо. Толкова са живи, че те сграбчват за гърлото, пари, сякаш си отпил глътка ракия вместо вода.
На всичко отгоре „Ракия” е дебют
Толкова пълнокръвен, че критиката в родината на автора замълчава от възхита. А чехите обичат да търсят литературни слабости – нали техни са и Кундера, и Храбал, Сейферт.
На едно място всъщност казват колко добре са подредени думите в „Ракия” – пасват като камъните в стар селски зид. Но и това се случва постепенно – от страница на страница, с всяка следваща история…
Хоржава има интересна съдба
Като малък е шампион на страната си в спортната гимнастика. Ако вярваме на „Ракия”, ненавижда я! Затова и става учител. Сякаш бяга от себе си – ту е в Румъния, ту в Албания… Когато излиза книгата му, преподава в Грузия. Затова и успехът й не го застига. Така е избрал.
Името, което използва, е псевдоним
Не участва в литературни четения. Направи едно-единствено изключение – за България. Българският е първият чужд език, на който можеш да отпиеш неговата „Ракия”. Но пък „Ракия” е последната книга, която преведе в живота си Маргарита Кюркчиева. И авторът излезе от анонимността си, за да й благодари. Тук. В София.
На български книгата е сладостна, опияняваща
При Хоржава един мотив се повтаря до безкрайност – невъзможността да не си спомняш. И спомените текат, протичат, изпълват и нас с носталгия, с нега, със светлина. С реалността, че животът е като глътка ракия – пробожда те сладостно, чак заболява, но преглъщаш. Продължаваш.
Това е „Ракия” – оценена с престижната „Магнезия Литера” за дебют на годината. Носител на наградата „Чешка книга”. Банатски разкази, които ще ви пленят.
Снимките са на Деница Проданова
