Лира Литературно-рекламна Агенция
Людмила ЕЛЕНКОВА
Името на аржентинския писател Сесар Айра някои чуха за пръв път през 2016 г., покрай номинациите за Нобелова награда. То беше спрягано редом с това на Харуки Мураками. Двамата си приличат не само защото са родени в една година (1949). Почти сходна е писателската им дисциплина и продуктивност, ексцентричните и оригинални герои, начинът, по който чрез илюзията дават плът на реалността.
„Светецът“ е модерен, кратък роман, способен да срине доверието в религиозната институция и да се подиграе с клишетата на християнската литература от Средновековието. Ако на света са нужни векове, докато осмисли божественото, на един човек това може да се случи приблизително за седмица. Героят – отегчен стар монах, почитан заради чудесата, които твори, иска да напусне каталонския манастир, където пребивава, за да се върне и умре на родна земя, в Италия. Неговото паство, уплашено да не загуби поклонниците си, решава да убие своята жива реликва, та да оправи местната икономика след смъртта му. Когато убиецът е на път да влезе в покоите на светеца, той отива да уринира, и пада от скалите в Черно море. На следващия ден се събужда като неволен пътник без билет на борда на малък гръцки кораб. По-късно е продаден като роб на абисински владетел в Африка и тъкмо да припознае рая в лицето на красив оазис и изкусителна жена, миналото го застига… Динамиката на романа е невероятна. Човек се прославя със своите пороци и се утвърждава с мъжествеността си, сякаш казва Сесар Айра. Дори светец би бил бреме за всички, ако не можем да се уповаваме на силата му при опасност. Що се отнася до ускорените изпитания на тялото – тази прекаленост съществува при всяко описание на светостта. В стремежа си да я възвеличим и намерим достоверност, предъвкваме думите и изкривяваме езика. Затова легендите, свързани с живота на знатни хора, са плод на нашите импулси и вместо почит, будят присмех.
