Начало / Интервюта / Всичко в писателя е опит

Всичко в писателя е опит

През декември, докато чакахме журито на наградата „Хеликон“ да определи победителя за 2016 година, зададохме на 12-те номинирани едни и същи 6 въпроса. Ето какво отговори Васил Георгиев, отличен за книгата си „Екс орбита“:

ВАСИЛ ГЕОРГИЕВ

снимка © Ивайло Петров

Как бихте се представили на читателите на сп. „Книжарница“ и сайта лира.бг, ако случайно не Ви познават?

Автор съм на романа „Екс орбита”, моят доклад за бъдещето. Купете си книгата сега, прочетете я след 80 години и вижте дали това, което съм написал за 2097 година, се е случило. Иначе работя като адвокат и преподавател по правни и политически науки.

Как виждате ролята на писателя днес в България и в света?

Ролята на писателя е отнета от писателите – водещи, писателите – звезди, писателите – футболисти и така нататък. Интересът към чистото писане е минимален.

Щом не му дават роля, писателят ще си остане обикновен докладчик, който си е измил ръцете за пред поколенията, като е казал нещо, което никого не интересува. Утехата му е, че ще може да потрива ръце в онази поза на предвидилия краха мъдрец и мрачно, с известно задоволство да повтаря „казвах ли ви аз”.

Кои автори Ви изградиха като писател и кои бихте препоръчали на днешните млади хора?

Както човек не става музикант, защото е слушал една група, така и не става писател защото е чел един или двама писатели и те са го изградили като такъв.  Всичко в писателя е опит – бил той реален или литературен. И всяко посочване на име е приписване на чужда легитимност – един вид, ако кажа Борхес, някой угодник да напише „ето той пише като Борхес”. В тази връзка, страшно много съм научил от бездарни книги как да не пиша.

С какво бихте се занимавали, ако никога не бяхте посегнали към перото? Защо?

Със същото, с което се занимавам и сега – с право. И преди да почна да пиша художествена литература, пишех юридически статии и трудове. Пак се върнах към правното писане, пиша книга, която е на правна тематика. Правото е изкуство на доброто и справедливото, а разбирането за неговите норми и институти е задача за цял живот, че и за след това.

Липсва ли Ви сериозната критика у нас или това е прекрасно – като ученически купон без родителски надзор?

Липсва ми критиката като научно изследване. Тя ще съхрани историята на това, което се е случило, ще излъчи един концентриран (и може би не съвсем справедлив, но поне по-близо до справедлив) разказ за нашето време. Благодарение на критиката, а не толкова на самите книги, ние можем да си представим българската литература като на длан. За съжаление сега имаме само фенщина, издателски блърбове, преповтаряни в издания, претендиращи да се занимават с култура и никакъв смислен дебат. Струва ми се, че в момента положението е по-лошо, отколкото беше когато започвах да пиша, преди десетина години.

Какво означава за Вас номинацията за наградата „Хеликон“?

Много съм доволен всеки път като ме номинират. Това ми е за четвърти път от четири издадени книги, които влизат в регламента на наградата. Веднъж дори сборникът ми с разкази „Деград” спечели наградата, след което беше преведен в чужбина – на немски и на македонски. А дебютната ми книга, „Будистки плаж”, се размина на един глас да спечели. Номинацията ми дава възможност за по-голяма публичност. Което е немалко.

 

Прочетете още

phpb8oldc_559x345

Калин Терзийски: Днес именно скандалните неща са тривиални

Осем години минаха от 2010-а, когато романът на Калин Терзийски „Алкохол“ получи „Цветето на Хеликон“ …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *