Лира Литературно-рекламна Агенция
„Аз съм на 83 ¼ или малки експерименти с живота“ е книга, която можем да включим в наздравиците си за Нова година. Доволни сме, че доживяхме актуален европейски бестселър да излезе бързо на български. Той разведри холандските читатели през лятото на 2016 г., а след доста преводи извън своята родина, предстои да бъде и филмиран.
Никой не познава авторът на тази блестяща пародия на старостта, кой реално стои зад името Хендрик Хрун – известен писател или талантлив дебютант, защото издателите му успешно поддържат мистификацията. Неговият герой малко прилича на онези любими дълголетници, които спасяват човечеството напоследък и ръсят хуманни послания. Още първото изречение – „И следващата година май няма да харесвам старци“, ни кара да се ухилим до уши, като усмивката не слиза от лицето ни до края. Макар да варира от снизходителна гримаса към кикотене на корем.
В продължение на цяла година придружаваме Хендрик в скъп старчески дом, в Амстердам. Докторът му казва, че може да живее дълго или в най- лошия случай – още четири месеца. Не е особена утеха, дори да си социално обгрижен, да се радваш на комфорт, престоят в който струва 550 евро на ден. Естествено, там пенсионерите са на свободен режим – „не че когато не е хлъзгаво, да излизат постоянно. Но все пак повечето си правят всекидневно ексрурзия до търговския център, до пощенската кутия или до парка. „Има човек на осемдесет, изкачил връх Еверест. А аз се боря даже с бордюра“ – пише Хендрик. Неговият дневник е хроника на тялото, което се съпротивлява на разпада. Самотата там е преживяване сред себеподобни образи, за които хвърлянето на бисквитка в аквариум пълен с рибки е непростимо престъпление, но да си рендосаш дланта с резачката за кашкавал – дребна злополука.
Романът е ценен, особено заради отношението към смъртта. Комичните ситуации вътре са прорязани със скалпела на остра публицистика и отразяват точни, съвсем не весели наблюдения за застаряваща Европа. Вземаме за емблема името на клуба, в който влагат енергията си всички симпатични обитатели на дома – „Стар, но не умрял“. Звучи …пропито от оптимизъм.
Спомнете си за тях, винаги щом срещнете погледа на своите дядо или баба. Приемете непохватните им игри, инатливото мърморене, последните любови, гурме приключенията, тихите пътешествия и дребните стъпки. Докато са живи, да им дадем нужното внимание, с една достойна книга. Както те са го правили за нас.
